Етнографски музей Пловдив разказва за празниците: Кръстовден | СТОРНИК

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 14 септември Църквата отбелязва Въздвижение на Светия животворящ честен кръст Господен. В негова чест, през годината, има четири християнски празника, а последният е Кръстовден. Този ден е обвързан с два исторически момента: намирането на Христовия кръст и освобождаването му от персийски плен през VII век. Има предание, което разказва за Константин Велики, който през IV век преди битка съзрял сияен кръст в небесата с надпис „С това ще победиш“. Вечерта имал съновидение, в което Господ му казал да направи знаме, подобно на кръста и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръстовото изображение той успял да победи тиранина и тържествено влязъл в Рим.

В православието Кръстовден се чества тържествено, с нощно бдение пред украсения с цветя кръст, с продължителен камбанен звън и песнопения. В големите храмове се прави ритуално въздигане на кръста. Родопската Кръстова гора е едно от местата, което на този ден събира много поклонници, вярващи в чудотворната сила на кръста.

Има запазено поверие, че „денят и нощта се кръстосват“, което значи, че стават равни по времетраене. Начева есента, водите в морето и реките изстиват.

На този ден се спазва строг пост, от което идва названието „Неядка“ или „говеене за кръста“, което народът разбира, като предпазване от болежки в кръста. В някои региони на страната не се яде червено грозде. Свещеник освещава със светена вода домовете и харманите. Домакините са го дарявали с брашно и други продукти от новата реколта.

В някои селища по южните старопланински склонове, в навечерието на празника жените носят босилкови китки и ги оставят през нощта в църквата. После вкъщи ги слагат под иконата. С тях пръскат със светена вода болни и деца „против уроки“. Жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си, защото се очакват първите слани, а мъжете се опасват с пояси – за здрав кръст.

Кръстовден пряко се свързва с прибирането на някои селскостопански култури, както и с есенната сеитба. Затова се смята и за празник на земята. Забрана за работа няма, защото започва гроздоберът и на някои места празникът се зове „гроздоберник“. Първото откъснато грозде се освещава в храма, както се прави и на Преображение Господне (6 август).

Настава времето и за бруленето на орехите. От Ловешко е народният израз, че „се кръщават новите орехи“. Там жените варят жито и го смесват с начупени пресни орехи, раздават от него за здраве и за „Бог да прости“.

В Родопите започва ваденето на картофите. Пак там срещу самия празник се е спазвало съпружеско сексуално въздържание, за да са „чисти“ на следващия ден за засяването. Стопанките приготвят малки колачета за воловете и питка, с която изпращат орачите. През целия ден не се слага почерняло котле на огъня, за да се предпазят посевите от главня.

В Пловдивския край, в села като Рогош и Белозем, Кръстовден е моментът, в който е ставало препазаряването на ратаи и пастири.

В Асеновград, заради този ден, септември се зове „кръстоският месец“ и е най-пряко свързан с „големия гроздобер“ и правенето на вино. Воловете, които се ползват за превоз на набраното грозде от лозята, се окичват със зеленина, звънци и златен варак. Сливат се два символа – кръстът, като дърво на спасението и възкресението, и лозата, като дърво на живота, което осъществява връзката между небесното и земното пространство.

По места в Сакарския край ходят да мелят брашно от новото жито и от него се меси хляб, от който първо се дава на кумата. На този ден свършват летните седенки и започват зимните, които там наричат „попрелките“. В някои села се прави ритуалът Блага черква, свързан с мачкането на гроздето за вино. Приготвят се колачета, сирене, грозде, диня и благо вино (шира). Хората се събират на хорището или на поляна до черквата и започва народно веселие с песни и хороводни игри.

По време на седенките, на места в Източна Тракия се извършва обичай „джамала“ (камила), които е за плодородие

По Кръстовден стават общоселски сборове и се обричат курбани за здраве, правят се панаири и пазари. Освен именниците, празнуват чекръкчии и пожарникари. Той е празник, свързан с усилена селскостопанска работа и пожелания за крепко здраве.

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

СТОРНИК

Моля, абонирайте се за нашия бюлетин