Регионален етнографски музей Пловдив се включва в инициативата на националния исторически сайт “Сторник”, който покани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.
споделя статията „Пловдивският род Куюмджиоглу и неговото наследство“ на доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионален етнографски музей – Пловдив.

Регионален етнографски музей – Пловдив се помещава в най-красивата и представителна къща в сърцето на Стария град. Тя е паметник на културата от национално значение, принадлежала на богатия търговец Аргир Куюмджиоглу. Музеят представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

Ако не сте прочели първата част от статията Пловдивският род Куюмджиоглу и неговото наследство. Част 1

Многочисленото потомство, което оставя след себе си Аргир Куюмджиоглу, не успява да прослави името му и то сигурно би било напълно изтрито от времето, ако не бе построеният от него дом – най-представителната сграда в Стария Пловдив, връх на бароковата архитектура в българските земи.

Всъщност Аргир закупува този имот с три лица през 20-те години на ХІХ в., върху който тогава е имало само една къща – на ъгъла срещу църквата „Св. Константин и Елена“. Няма съмнение, че неговото местоположение е много добро и подходящо за голям градеж, който да илюстрира положението в обществото на неговия нов стопанин. Но това не става изведнъж. Чак след като натрупва солидно състояние, Аргир наема тайфата на Хаджи Георги Станчовски от с. Косово (прочут за своето време строител) да изгради нов дом за него и семейството му (Пеев 1960: 168-169; Станев 1970: 28-34).

Прелюбопитна е и историята на някогашната къща до Хисар капия. Преди Аргир Куюмджиоглу са изброени още шест собственици на имота. В началото на ХVІІІ в. неин владелец е Иван Абаджията, българин, който много години се занимава с търговия. След като забогатява, на стари години той се жени за една мома от Сахтиянджийския логотетски род. От нея – според Моравенов – тръгва мълвата за духовете, които уж владеели мястото: „Но като е била млада, вижда се, че обичаше шекерът, та че за тая причина я заобикаляха младенците, а по онова време, като е била под голяма строгост почтеността, не можели развратните да ходят явно в една къща, гдето е имало или девойка, или млада жена, но това го правеха нощта и зачтото тогава владееше суеверието, се преобразяваха на вампири, караконджоли и други, с които плашеха простолюдието…“ (Моравенов 1984: 51).

След бащата имотът е наследен от сина Диаманди, а пък той го оставя на неговия син – Яковаки Диамандиди. След като се премества във Виена, Яковаки дълго време се мъчи да го продаде, но никой не го иска. Причина за това е хорската мълва. Най-накрая мястото попада в ръцете на Велико Унджията за осемнадесет хиляди гроша, нищожна сума за „цяла такава една къща на таквоз място“. Но явно и той страдал от същото „щастие“ като дядо Иван, защото „караконджулите“ и „вампирите“ редовно са посещавали къщата му (Моравенов 1984: 51).

От Велико или Паскал (както го наричат гудилите) имотът преминава в ръцете на дядо Христо Казанлъченина и оттогава спират „похожденията на вампирите“. Последният го продава на цинцарина Янаки, с когото по-късно Куюмджиоглу сключва сделка. „Аргир купи тая къща преди 20 години и нещо от Янаки Груева, с когото заменил вехтата си от тъща му къща, откак му надброи и пари още, че тая е много по-голяма и пу на място“ (Моравенов 1984: 51).

Но и това явно не е достатъчно за Аргир Куюмджиоглу. За да демонстрира своите възможности и богатство, той гради не просто нова къща, а „царски“ палат. Прав се оказва К. Моравенов, който още тогава предрича, че от „сегашното исполинско здание“, челядта на Аргир няма да има никаква полза (Моравенов 1984: 130). Но летописецът не оценява стойността на къщата за следващите поколения, за историята. Това прави арх. Христо Пеев няколко десетилетия по-късно: „Със своите ясни линии, хубави пропорции и благородна простота на формите тази сграда се нарежда между най-изтъкнатите архитектурни паметници от епохата на Възраждането“ (Пеев 1960: 158, 166).

В основата си къщата има 570 кв. м застроена площ, която се разделя на две части: симетрична централна жилищна част и крило, което стига до самата Хисар капия. В централната част на сградата на всеки етаж има просторен хайет (салон). Акцентът е поставен върху представителния приемен салон на втория етаж, издаден дъгообразно над портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат чрез висок изписан холкел. С композицията, обема, резбованото слънце, изяществото и хармонията си, този таван създава неотразимо впечатление. От двете страни на салона са симетрично разположени, обърнати към двора, по две големи правоъгълни стаи с богата декорация. Южното крило е свързано със салона посредством коридора между двете големи стаи (Пеев 1960: 166-168).

Главната фасада гледа към двора и е с ясно разграничена трикрилна композиция: силно издадено централно крило и две странични, отстъпващи назад. Кулминационен момент в архитектурната разработка е изящно извиващата се кобилична форма на стрехите, създаваща усещане за музика от познати и непознати акорди, в които доминира бароковото звучене (Пеев 1960: 167; Матеев 2003: 191-192). Затова този архитектурен шедьовър днес е обезсмъртил името както на неговия майстор строител – х. Георги Станчовски, така и на неговия поръчител – Аргир Христов Куюмджиоглу.

В края на 20-те години на ХХ век наследниците на Аргир продават къщата на тютюнотърговеца Антоний Коларо. Той има намерение да я преустрои в тютюнев склад, но изпада в неплатежоспособност и заради натрупаните му дългове сградата става държавна собственост. Обявеният от Министерството на земеделието и държавните имоти търг за продажбата ѝ се проваля поради намесата на пловдивския кмет Божидар Здравков, който иска къщата за музей. На 22 октомври 1938 г. между Министерството на просвещението и Пловдивската община се подписва Протокол за създаването на Общинска къща музей в бившия имот на Аргир Куюмджиоглу на Небет тепе (ДА – П-в, ф. 29к, а.е. 450, л.25-26; Борба 1938; Балчев 2008: 27). Оттогава без никакво прекъсване, та до днес, въпреки превратностите на времето, къщата и нейният двор са музейна територия.

Отдавна вятърът е разнесъл издънките на рода Куюмджиоглу по света. В Пловдив времето е изтрило даже и спомените за тях. Остава единствено изградената от Аргир преди 170 лета монументална постройка, стъпила върху старата римска стена до Хисар капия. Благодарение на навременните мерки за нейното укрепване и реставрация се надяваме, че този уникален материален символ на нашето Възраждане ще продължава да радва и бъдещите поколения.

АРХИВНИ ИЗТОЧНИЦИ:

ДА – П-в, ф. 29к, а.е. 450, л.25-26. Държавен архив – Пловдив, ф. 29 к – Фонд „Градска община – Пловдив“, оп. 1, а.е. 450, л. 24-27. – Протоколна книга на Засилената градска управа при Градска община – Пловдив.

Стар. П-в, №1538-1, л.1-4. Общински институт „Старинен Пловдив“, инв. № 1538-1, л.1-4. – Изследване за историята на рода Куюмджиоглу, изготвено от Станислав Самоковлиев.

ЛИТЕРАТУРА:

Апостолидис, М. и Пеев, Ал. 1931. Кондика на пловдивския абаджийски еснаф. – В: Годишник на Народната библиотека и музей за 1928 и 1929 г. Кн. І – ІІ, София, 5-170.

Апостолидис, М. и Пеев, Ал. 1932. Кондика на пловдивския абаджийски еснаф. – В: Годишник на Народната библиотека и музей за 1930 г. Кн. ІІІ, София, 3-186.

Балчев, Вл. 2008. Идеята за Общинската къща музей в Пловдив. – В: Стою Шишков и българската народоука. Годишник на Регионален етнографски музей – Пловдив. Т. V, Пловдив, 22-35.

Борба 1938. Къща-музей на гр. Пловдив. Начало на Пловдивски градски музей. Решения на специалната комисия. – Борба, бр. 5245, 24.10.1938.

Гашаров, Н. 1934. Родословия на старите големи родове в Пловдив. Предговор. – Пловдивски общински вестник, бр. 168-169, Пловдив, 18.07.1934, 9.

Гашаров, Н. 1934a. За презимената на българите в турско време, за рода на Георги Станчов (Станчоолу, Станчиди) и за абаджиите в миналото. – Пловдивски общински вестник, бр. 174, Пловдив, 29.09.1934, 7-8.

Губар, Ол. 1998. Григорий Григорьевич Маразли – национальный благотворитель и меценат. – журнал „Одесса“, № 3-6, 1998. – http://odesskiy.com/m/marazli-grigorij-grigorievich.html.

Матеев, М. 2003. Пловдив – столица на българския барок. Пловдив.

Моравенов, К. 1984. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание. Пловдив.

Москова, Св. 1994. Портретът на х. Костаки Куюмджиоглу от Държавната художествена галерия – Пловдив. – В: Известия на музеите в Южна България. Т. ХХ, Пловдив, 267-276.

Николов, Д. 1943. Влезте тук! – Юг, бр. 7409, Пловдив, 18.11.1943, 2.

Пеев, Ал. 1930. Предговор и пояснителни бележки към книгата „Пловдив към средата на ХІХ век“ според описанието (ръкописът „Памятник“ от 1869 г.) на К. Моравенов. Пловдив, 1930.

Пеев, Хр. 1960. Пловдивската къща през епохата на Възраждането. София.

Самоковлиев, Ст. 1934. Родословия на старите големи родове в Пловдив. – Пловдивски общински вестник, бр. 172-173, Пловдив, 12.09.1934, 11-15.

Станев, Ив. 1970. История на Народния етнографски музей – Пловдив. – В: Годишник на Народния етнографски музей – Пловдив. Т. І, Пловдив, 5-37.

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.