Лазарки. Снимка: Маргарита Василева, "Лазаруване. Български празници и обичаи", 1982 г.

Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Лазаровден е подвижен празник, който се празнува последната събота преди Великден. В християнската вяра на този ден Христос стига до Йерусалим и заварва своя приятел Лазар мъртъв. Тогава Иисус казва три пъти: „Лазаре, стани!”. Лазар възкръсва от мъртвите и живее още 30 години в пост и въздържание.

В народните вярвания това е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбища, който носи много пролетно настроение и е очакван с нетърпение от всички. Обичаите са с жизнерадостен и поетичен характер, със следи от древни езически обичаи, свързани с пробуждането на природата, надеждите за женитба и благоденствие.

Обичаят Лазаруване е свързан най-вече със задомяването на младите момичета. Това е ритуал на символично „умиране“ на момичето и „прераждането“ й в девойка, която след него вече може да се „момее“ и да създава семейство. Вярвало се е, че мома, която не е била лазарка, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да участва в обичая. Едно много древно и интересно поверие гласи, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей.

Лазарка. Снимка: Маргарита Василева, „Лазаруване. Български празници и обичаи“, 1982 г.

Подготовката започва отдалече – събират се момичета, по-малки и по-големи, основно моми, на които им предстои женитба през същата година. Те се разпределят по 5-6 в групи по възраст и се уговарят в кои махали ще обикалят. Разучават и си припомнят лазарските песни и игри. Обикновено по-опитна мома, която е лазарувала, им помага.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: