Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
Лазаровден е подвижен празник, който се празнува последната събота преди Великден. В християнската вяра на този ден Христос стига до Йерусалим и заварва своя приятел Лазар мъртъв. Тогава Иисус казва три пъти: „Лазаре, стани!”. Лазар възкръсва от мъртвите и живее още 30 години в пост и въздържание.
В народните вярвания това е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбища, който носи много пролетно настроение и е очакван с нетърпение от всички. Обичаите са с жизнерадостен и поетичен характер, със следи от древни езически обичаи, свързани с пробуждането на природата, надеждите за женитба и благоденствие.
Обичаят Лазаруване е свързан най-вече със задомяването на младите момичета. Това е ритуал на символично „умиране“ на момичето и „прераждането“ й в девойка, която след него вече може да се „момее“ и да създава семейство. Вярвало се е, че мома, която не е била лазарка, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да участва в обичая. Едно много древно и интересно поверие гласи, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей.
Подготовката започва отдалече – събират се момичета, по-малки и по-големи, основно моми, на които им предстои женитба през същата година. Те се разпределят по 5-6 в групи по възраст и се уговарят в кои махали ще обикалят. Разучават и си припомнят лазарските песни и игри. Обикновено по-опитна мома, която е лазарувала, им помага.
Към обяд на Лазаровден всички лазарки се събират в дома на водачката си. В облеклото им трябва да има някакъв елемент от невестинско облекло, а кумицата може да е облечена изцяло в сватбени одежди. Това е единственият случай, в който неомъжена девойка може да носи пафти. Слагат се и лазарските накити – пелеши, колбаши, нагръдници, колани, кокила и др., които се използват само един път в годината.
Девойките се редят в редица начело с водачката, последна е най-малката и носи кошничка за дарове. Те обикалят къщите в селото, припяват на всеки стопанин за здраве, щастие, берекет, а ако някоя от момите посети дома на своя избраник се пеят песни с любовен характер лично за него. Текстовете са със закачки към младите, за качествата им, за любовта между тях. Накрая водачката мята кърпата, с която играе, върху рамото на стопанката, а тя връзва в нея пари и й я връща. Лазарките се даряват най-вече с яйца, но също и с плодове, брашно, пари, дребни подаръци. След това търкалят ситото, в което е изнесено брашното, и по това как ще падне гадаят за бъдещото плодородие. Вярва се, че дом, в който са пели лазарки, е честит – ще има плодородие, а стопаните ще са здрави и весели цяла година.
Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба, а в някои краища на страната хлебни кукли. На която венчето или куклата излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В края на деня отиват в дома на кумицата и си поделят събраното.
Лазарското хоро е специфично и различно от останалите, играе се много буйно и несключено, за това се нарича „буенек”. На него се оглеждат бъдещите снахи.
На този ден се берат върбови клонки и цветя за венците за следващия ден, когато е празникът Цветница или Връбница.
Лазарките обхождат нивите и полята, като отново пеят за здраве, плодородие и берекет. Ако е настъпила суша, изпълняват песни за дъжд от обичая “пеперуда”. На този ден се почистват нивите от натрупаните през зимата листа, съчки и избуяли бурени. Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет.
На Великден участничките в обичая носят червени яйца на Кумицата, гощават се и пеят песни, с което лазаруването приключва.
Още за народните традиции на Лазаровден четете в сайта на РЕМ Пловдив тук.
ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
