Староверци

Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Лазаровден е подвижен празник, който се празнува последната събота преди Великден. В християнската вяра на този ден Христос стига до Йерусалим и заварва своя приятел Лазар мъртъв. Тогава Иисус казва три пъти: „Лазаре, стани!”. Лазар възкръсва от мъртвите и живее още 30 години в пост и въздържание.

В народните вярвания това е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбища, който носи много пролетно настроение и е очакван с нетърпение от всички. Обичаите са с жизнерадостен и поетичен характер, със следи от древни езически обичаи, свързани с пробуждането на природата, надеждите за женитба и благоденствие.

Обичаят Лазаруване е свързан най-вече със задомяването на младите момичета. Това е ритуал на символично „умиране“ на момичето и „прераждането“ й в девойка, която след него вече може да се „момее“ и да създава семейство. Вярвало се е, че мома, която не е била лазарка, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да участва в обичая. Едно много древно и интересно поверие гласи, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей.

Лазарка. Снимка: Маргарита Василева, „Лазаруване. Български празници и обичаи“, 1982 г.

Подготовката започва отдалече – събират се момичета, по-малки и по-големи, основно моми, на които им предстои женитба през същата година. Те се разпределят по 5-6 в групи по възраст и се уговарят в кои махали ще обикалят. Разучават и си припомнят лазарските песни и игри. Обикновено по-опитна мома, която е лазарувала, им помага.

Към обяд на Лазаровден всички лазарки се събират в дома на водачката си. В облеклото им трябва да има някакъв елемент от невестинско облекло, а кумицата може да е облечена изцяло в сватбени одежди. Това е единственият случай, в който неомъжена девойка може да носи пафти. Слагат се и лазарските накити – пелеши, колбаши, нагръдници, колани, кокила и др., които се използват само един път в годината.

Девойките се редят в редица начело с водачката, последна е най-малката и носи кошничка за дарове. Те обикалят къщите в селото, припяват на всеки стопанин за здраве, щастие, берекет, а ако някоя от момите посети дома на своя избраник се пеят песни с любовен характер лично за него. Текстовете са със закачки към младите, за качествата им, за любовта между тях. Накрая водачката мята кърпата, с която играе, върху рамото на стопанката, а тя връзва в нея пари и й я връща. Лазарките се даряват най-вече с яйца, но също и с плодове, брашно, пари, дребни подаръци. След това търкалят ситото, в което е изнесено брашното, и по това как ще падне гадаят за бъдещото плодородие. Вярва се, че дом, в който са пели лазарки, е честит – ще има плодородие, а стопаните ще са здрави и весели цяла година.

Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба, а в някои краища на страната хлебни кукли. На която венчето или куклата излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В края на деня отиват в дома на кумицата и си поделят събраното.

Лазарското хоро е специфично и различно от останалите, играе се много буйно и несключено, за това се нарича „буенек”. На него се оглеждат бъдещите снахи.

Лазарки. Снимка: Маргарита Василева, „Лазаруване. Български празници и обичаи“, 1982 г.

На този ден се берат върбови клонки и цветя за венците за следващия ден, когато е празникът Цветница или Връбница.

Лазарките обхождат нивите и полята, като отново пеят за здраве, плодородие и берекет. Ако е настъпила суша, изпълняват песни за дъжд от обичая “пеперуда”. На този ден се почистват нивите от натрупаните през зимата листа, съчки и избуяли бурени. Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет.

На Великден участничките в обичая носят червени яйца на Кумицата, гощават се и пеят песни, с което лазаруването приключва.

Още за народните традиции на Лазаровден четете в сайта на РЕМ Пловдив тук.

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено