Староверци

Етнографски музей Пловдив разказва: Ритуали и забрани на Игнажден

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

За да не се разпръсва имането и да има плодородие, на Игнажден се спазват ред ритуални действия и забрани:

● Пари назаем не се дават. Добре е дотогава да се съберат вересиите, ако има такива.
● Не се изнася нищо от вкъщи навън. Дори боклукът не се изхвърля, за да не се изнесе имането.
● Домашните не работят и се пазят от кавги, за да не върви годината на инат. Самият празник се зове Инатят (Източни Родопи).
● Съпрузите се въздържат от сексуално общуване.
● Тогава са започнали предродилните мъки на Божията майка. „Трудните“ жени не шият, не предат, не тъкат, не перат, за да раждат леко.
● Жените намотават прежда на кълбета и мотовилки, за да няма запъртъци по яйцата и да се излюпят много пилета.
● В този ден всички си стоят у дома. Не се ходи по съседите, за да не се пръскат кокошките по чуждите дворове.
● Когато кокошките кълват от зърното, което е прекадено вечерта, стопаните ги заграждат с пояс или с въже, за да се събират само в техните дворове и да се множат повече.
● В полозите на кокошките се слагат от съчките на полязника, за да мътят и снасят там, а не по чуждите обори. Дават им и от зърното, върху което е седял полязникът.
● Жените пукат и варят царевица, дават от нея на кокошките, на децата и гостите. Кокошките се захранват също с квас и червен пипер, за да снасят „бели и червени яйца“ (Пловдивско).
● Докато се месят хлябовете, с дарака или с четката за вълна бодват от втасалото тесто – вярва се, че то служи за лек от бодеж. Замесват малки колачета, които се оставят да изсъхнат, а по-късно с тях церят болестите (Западна България).
● Върху тестото за игнажденските колаци се правят три кръстни знака за предпазване от зли сили (Западна България).
● В Пещерско празникът се свързва и с роенето на пчелите, затова мъжете гърмят с пушки. През целия ден в домовете са запалени свещи от пчелен восък и това „помага на пчеларите“.
● В Чепинско има момински гадателски практики – пускат си пръстените в котле с „мълчана вода“ и с припявки се правят наричания за женитба.
● Вечерта преди лягане момите слагат къшей хляб от празничната софра под възглавницата и вярват, че който ерген дойде в съня им, за него ще се оженят през идната година.
На този ден започва събирането на коледарските дружини и подготовката за святата нощ с разучаване на песните и благословиите за Рождеството.
Празнуват имениците: Игнат(ий), Огнян(а), Пламен(а), Светла(на), Светлин(a), Искра, Искрен и др.
Честит да ни е Игнажден! Здраве да е и да „има лек полез“ през Новата година!

ПРОЧЕТЕТЕ И ПЪРВА ЧАСТ ОТ ТЕКСТА ЗА ИГНАЖДЕН:

Етнографски музей Пловдив разказва: Игнажден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено