Староверци

Етнографски музей Пловдив разказва: Игнажден

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  •  
  •  

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 20 декември християнската църква чества Св. Игнатий Богоносец. Неговото прозвище идва от думите му, че носи Бог в сърцето си. Бил е ученик на Св. Йоан Богослов, по-късно става архиепископ на Антиохия. Заради вярата, която светецът твърдо отстоява, животът му завършва мъченически – хвърлен е на дивите зверове, по заповед на император Траян.

Игнажден бележи началото на новия годишен цикъл. Народното вярване го свързва с „раждането на новото слънце“. Затова го наричат Нов ден и Млада година. Той стои съвсем близо до зимното слънцестоене.

В Игнажденската празнична обредност българите са втъкали богата символика с предпазващ, продуциращ, лечебен и гадателен характер.

Народът знае, че същия ден са започнали богородичните родилни мъки – „замъчи се млада Бога от Игнажден до Коледа“. В тази връзка в Родопите Игнатьовден се почита много от младите невести и бременните жени. Св. Игнат се смята за защитник на децата и господар на болестите. В Средните Родопи той се осмисля и като покровител на огъня. Там се спазват някои трудови забрани, които важат за предпазване от пожари и най-вече да не се запалят снопите на нивата през лятото. На места в страната (Източна и Южна България) вечерта срещу празника е първата кадена вечеря с растителни ястия. Обикновено най-възрастната жена в дома прекадява с тамян върху керемида или върху палешника от ралото.

Обичаят полазване

Най-типичен за Игнажден е общобългарският обичай пола(я)зване. Първият човек, който рано сутринта влезе вътре в къщата, се нарича пола(я)зник. Домакините държат той да е добър, работлив, заможен, за да ги полази късметът в семейството. Добре е да не е с празни ръце. Задължително събира наръч съчки от дръвника на двора или слама, внася ги вътре в дома и оставя донесеното зад вратата или до огнището. Сяда върху тях или върху просо и имитира мътене, за да седят кокошките по полозите и да мътят в техните дворове. Гадае се по пола на полязника – ако е жена, ще има повече женски приплод, ако е мъж, съответно мъжки. Гостът разравя с пръчка огъня в огнището и нарича: „Колкото искрици, толкова пиленца, патенца, агънца, дечица… най-вече мед и масло и бяла пшеница в тая къща!“. Стопанката посипва спохожнякът (Източна България) с пшеница, боб, орехи, сушени плодове, за да има берекет и реди пред него трапеза с постна гощавка. Традиционно се слага жито, хляб – игинашка питка, орехи. Забожда се игнашка свещ, която се запазва заедно с игнашката пепел и орехите. На тях народната вяра приписва предпазно-отгонващи качества. От пепелта и зърното посипват около къщата, за да е защитена от мамници (жени, които обират берекета от чуждите ниви) и да има богат урожай.

Може да се случи пръв да влезе вкъщи някой от домочадието, който преди това е излязъл – той също влиза в ролята на поожняк (Северозападна България). Някъде в Родопите този ден се нарича още Хайвански празник, защото е свързан с домашните животни. Голямо значение се отдава на кокошките, за да се множат и да снасят повече яйца. Ако животно прекрачи къщния праг, това е добра поличба, то се нахранва като полазник.

Празнуват имениците: Игнат(ий), Огнян(а), Пламен(а), Светла(на), Светлин(a), Искра, Искрен и др. Честит да ни е Игнажден! Здраве да е и да „има лек полез“ през Новата година!

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  •  
  •  
Avatar

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено