Бележка на редакцията на „Сторник“: От Игнажден или Коледа до Йордановден според народната традиция са т.нар. Мръсни дни, наричани още Мръсници, Караконджови дни, Вампирови дни. Това е времето на родилните мъки на Богородица и раждането на младенеца Исус. Според народа този период е зло време, в което действат нечисти сили, явяват се свръхестествени демонични същества като караконджоли, вампири, таласъми и др. Маргарита Тодорова разказва спомен, разказан от баба й Янка Георгиева Саева (1899-1983) в село (днес град) Белица, област Благоевград.

Привечер седяхме с баба ми Янка в кухнята на старата къща. Навън валеше едър сняг на парцали и бързо затрупваше – улицата, дърветата и къщите. Зад нас печката на дърва бумтеше и във фурната се печаха картофи. Баба ми разказваше:

– От моята баба знам, чедо, че в началото на месец декември – от Игнажден, та чак до Ивановден, настъпват така наречените караконджерови вечери. Караконджовците били яки, млади мъже, които се скитали в нощта, къпели се в студената река и затова хората не бивало да закъсняват вечер, да не викат силно, за да не им вземат караконджерето гласо̀ . Те самите пеели нощем, но мигом изчезвали, щом петелът пропее. Плашели се и от светена вода, затова и на Йордановден щом попът поръсел със светена вода по домовете, завинаги изчезвали. Една вечер дружки от селото се събрали на попрѐлка – седянка. Едни прели вълна, други плетяли, а трети намотавали прежда от мотовилка на кълбета. Разказвали си страховити приказки.

– Мене не ме е страх от нищо! – рекла една мома. – Здрава съм, яка съм – ка̀мен да стисна, во̀да чье пусне! Мога сама сега да ида на гробището и урката ми в пръвия гроб да забуча!

Спогледали се дружките, но тя тръгнала. По пътя за гробището на баира не се мяркала жива душа. Само дърветата и храстите хвърляли призрачни сенки по земята. Момата изглежда много е бързала, че като стигнала първия гроб, замахнала с все сила, но забола и престилката си с хурката дълбоко в пръстта. Неразбрала това, понечила да тръгне, но не успяла. Вероятно е помислила, че някой караконджор не я пуска. На сутринта, щом пропели първи петли, отишли на гробището и там я намерили умрела.

Затава̀ старите ора са рекли :,, Да би мирно седѐло, не би чудо видѐло. Айде и комбите (картофите) вече са готови! Апни си с шарена солчица, но гледай да не се опариш!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Още една история от баба Янка от Белица: Легенда за лястовиците от Белица

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.