Староверци

Етнографски музей Пловдив разказва: Мръсни дни

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

От стари времена народът знае, че периодът между Бъдни вечер и Йордановден крие всякакви нечисти и демонични заплахи. В този момент се осъществява преходът между старата и новата година. Започнала е вече същинската зима. Размиват се границите между тоя и „оня“ свят. Създава се космически безпорядък, от който се излиза на Богоявление, когато се извършва кръщението на Исус от Св. Йоан. От отворилото се небе на Бъдни вечер нахлуват тъмни сили и митични образи, които действат в ущърб на хората. Този езически светоглед не е в синхрон със християнските принципи, но народът пази до късно своите вярвания.

От Малка Коледа до Йордановден се зареждат дванадесетте Мръсни дни. Тогава нечисти сили бродят из тъмнината и могат на навредят на хората. В народните представи най-силно се откроява мистериозният караконджул – причудлива смесица между човек и кон, който обитава мрачни, запустели пространства, чака да се появи някой замръкнал по пътя, който да яхне в гръб и да му напакости.

Вредоносните му шеги можели и да поболеят човека. Затова за тези тайнствени и опасни дни, наречени още Караконджолу, има цял набор от ритуални предпазни действия и забрани:

• Не се ходи навън, като се скрие слънцето, че да не се срещне караконджулът. За да се предпазят от злото, хората са носили със себе си чесън и по една горяща главня от огъня;

• Строго се спазва правилото – мъж и жена да не се събират, дете не бива да се зачева, че може да се роди с кусур, както и да вампиряса след смъртта си;

• В Пловдивско (северно от река Марица) смятат, че децата, родени на Бъдни вечер, стават самодиви, вампири, караконджули, които можели да виждат духове. За предпазване са ги почуквали със железен предмет, търкаляли са ги в пепелта, след угасналата жар;

• Ако се роди дете в тези Погани дни, то се облича в специално ушита магическа дреха. За нея седем стари жени се трудят, като събират първо от тръните по полето вълната, която се е оскубала от овцете, докато са минавали. До огнището, в пълно мълчание, за една нощ – от залез до изгрев, са я изпридали, изтъкавали и ушивали, с точната за това орнаментика на шевица. Тази дреха пази детето от всякакви лошотии;

• Поради това, че в тези дни Богородица е още лехуса, има куп забрани за женска работа – не се преде, тъче, шие, кърпи по дреха, че който я облече, може да се поболее;

• Не се мие и не се пере, защото водата преди Йордановден не е още кръстена и е мръсна. Дори вечер след залез вода не се пие, защото караконджулите са минавали през нея и е опасно. Затова всяка вечер са изсипвали менците и сутрин са наливали прясна вода;

• Не се предприема нищо ново, защото това не вещае добър край. Седенки не се събират, венчавки, сватби и кръщенета не се правят;

• Който си „отиде“ от тоя свят през Мръсните дни, остава неопят от попа.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено