Староверци

Етнографски музей Пловдив разказва: Коледа

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 25 декември е Коледа, наречена още Божич. Коледа е един от най-големите християнски празници, който се чества три дни. На 25 декември е Рождество Христово, което според Евангелието на Лука, става във Витлеем. На 26 декември Църквата възпява майката на младенеца – християнският Събор на Пресвета Богородица и паметта на нейния обручник Св. Йосиф Праведни. На третия ден, 27 декември, се отдава почит на Св. първомъченик Стефан, един от първите избрани ученици на Христос. За народа това е Стефановден. Очакването на всичко най-хубаво е по-силно от самото случване на чудото дори. Така и Бъдни вечер, който се празнува в самото навечерие на Коледа, на 24 декември, е изпълнен с много повече трепетно вълнение, ритуалност и семантика, отколкото самата Коледа.

След полунощ тръгват по къщите коледарските дружини, които с песни и наричания оповестяват Рождеството. Участват само млади мъже – ергени и скоро задомени. Оглавява ги кудабашия или станеник, който е семеен мъж и има опит в коледуването от предните години. Друго обредно лице носи даровете, които се събират при обхождането на домовете. Наричат го магаре или трохобер. Коледарите са облечени в традиционно облекло, с празнична украса. На калпаците си закачат китки, пуканки, червени чушки. В ръце държат гега, на която има привързан с червен конец чимшир. За всеки член от семейството посвещават песен според възрастта, пола, семейното и социалното положение. Има специална песен и за горящия в огнището бъдник. След изпетите песни водачът, наречен още цар, изрича благословия за здраве и плодородие, като повдига нависоко дарения от стопанката коледарски кравай. Коледарите са дарявани още с пари, боб, брашно, вино и други хранителни продукти. С част от тях дружината си спретва гощавка у дома на водача, а другата част продават и даряват парите на църквата, на бедните или я отреждат за належащи обществени нужди. От полунощ до първи петли коледарите обхождат селото. Техните песни и благословии са вербална магия с голяма сила, поради естеството на календарния момент. Младите мъже вдъхват на всички надежда и светлина сред тъмните доби.

Сутринта на Коледа постите приключват, като се отговява с баница. На места в пловдивските села се отговява с птиче месо – с фъркато, за да фърка леко работата.

Още на първия ден на Коледа, на мегдана се извива кръшно хоро, на което се хващат и коледарите.

Този ден не се работи никаква къщна и полска работа. Празнуват имениците: Христо, Христофор, Христина, Кристиян(а), Кристин(а), Божан(а), Божин(л) и др. техни производни.

Нека е Честита Коледа, да носи здраве и богат урожай във всеки дом!

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено