Староверци

Етнографски музей Пловдив разказва: Бъдни вечер

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 24 декември целият християнски свят празнува Бъдни вечер. В святата нощ всички притихваме в очакване на светлината на бъдното – Божи син ще се роди!

Народната обредност в тези дни е една от най-богатите, тъй като съвпада със зимното слънцестоене. Започва новата слънчева година, което предполага куп гадания и предсказания за идното, съпроводени с отгонващи и предпазващи магични действия за семейно и стопанско благополучие.

Отдавна хората вярват, че в тишината на нощта небето се отваря и сбъдва желанията ни. Сред нас идва Млада Бога – спасителят на човечеството. По стара традиция всички от семейството се събират, за да посрещнат заедно един от най-важните празници.

В навечерието на Рождество е т. нар. още Суха или Малка Коледа, когато коледуват малките момчета (от 6 – 7 до 10 – 12 години). През деня, пременени, те обикалят къщите, всеки с дрянова пръчка в ръце, наречена коледарка или топуз, с преметната през рамо торбичка. Момчетата пеят кратки песни и изричат зaклинания за здраве и берекет. В домовете поставят пред тях крина със зърно и ги карат да чукат в нея с тояжките си, за да им е спорно стопанството. Домакините пълнят торбичките им с кравайчета, орехи, сушени плодове, дребни пари.

В тази необикновена нощ на земята върху слама се застила и реди богата празнична софра. Тя включва нечетен брой (обикновено девет) постни гозби. Приготвят се обреден хляб – боговица, вечерна или богова пита. Младите невести и бременните булки раздават прясна богородична пита със сол, за да им е леко раждането (Пловдивско). На трапезата се подреждат сол, пита със сребърна пара, боб, зелеви сарми, пълнени чушки (да е пълна годината), сурово и сварено жито, орехи (ако е пълен ореха на този, който го е избрал, пълна ще му е годината) тиквеник, мед, ошаф, пресни плодове, пуканки (за да се пука годината), чесън (да гони злото), лук (на люспите му, посипани със сол се гадае за времето през отделните месеци – там, където солта се е стопила, месецът ще е дъждовен).

В т. нар. още Кадена вечер, обикновено най-възрастният мъж в дома прекадява с тамян върху палешника от ралото не само трапезата, а и цялата къща със стопанските постройки. После разчупва хляба и подава на всеки, който е на масата и нарича едно парче за Богородица. Хлябът се качва горе на полицата, за да растат нависоко житата. Вечерята започва рано, за да зрее рано реколтата, като никой не става от масата, за да стоят и мътят кокошките в своите полози. Ако се наложи става стопанинът, но ходи наведен, за да се превиват така житните класове, натежали от зърно. След вечеря децата се търкалят по земята върху сламата в една посока, за да се накланят узрелите жита от тежестта на плода само на една страна.

Важно място в обредите заема и празничният огън, който гори през цялата нощq без да угасне. Вярва се, че по този начин (когато денят е най-кратък, а нощта най-дълга) хората ще помогнат на небесното светило да се възроди за нов живот. Селските стопани смятат, че както избуява пламъкът, така ще избуяват посевите и добитъка. Мъжете носят специално за случая крушово или дъбово дърво от гората, наречено бъдни(я)к или коладник. Без да го допират до земята, го внасят тържествено в дома и го запалват. Къщното огнище е домашен олтар. В тази вълшебна нощ, бъдникът гори, без да догаря, за да гори така и животът в къщата. По огъня се гадае за реколтата през Новата година, както и по пепелта, която остава сутринта. Тя също крие магическа сила и не се изхвърля, а се пази за лек, от нея посипват по нивите, защото носи плодородие. Поддържа се жив огънят, не се вдига храната от масата, посрещат се „добри гости коледари“.

Нека всички изречени наши желания се сбъднат!

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено