Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
За празниците Бъдни вечер и Коледа в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.
Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев
Бъдни вечер е вечерта преди Коледа. Денят, когато се пада Бъдни вечер, се нарича Малка Коледа. На трапезата на Бъдни вечер в севлиевското село Горна Росица се слагали ошав, варено жито, варен фасул, сарми с булгур, чесън, орехи, от които най-възрастният раздавал на всеки член от семейството. Правели се пита с късмети – върху „хартишки“ („книжки“), поставяни в тавата под питата, и краваи за коледарчетата. От Бъднивечерската трапеза се изнасяло по малко от всичко зад външната врата, за да се „нахрани мечката“.
Мали Божич. Снимка: Стародумци
Вечерта най-старият в семейството прекадявал трапезата, стаите на къщата, закланото прасе (шопара) с помощта на палешник от рало, върху който се слагали тамян и жара. Къщата се прекадявала общо три пъти – вечерта на Бъдни вечер, на Васильовден и на Богоявление (Водокръщи), а пепелта се слагала в житото за посев. По-разпространено било обаче на Богоявление да се занесат на вадата в селото палешникът с пепелта от прекадяването от трите празника и къщната икона. Пепелта се хвърляла във водата, а палешникът се умивал. С китка босилек се умивала иконата. После палешникът се слагал в хамбара с жито.
Прасето се колело на Малка Коледа (24 декември или 6 януари) и се поставяло цяло, забучено на кол навън. Прекадявало се, за да не ходят през нощта караконджоли (таласъми). На Коледа прасето се разфасовало (разсичало) и се поставяло в каца.
Коледа е най-големият зимен празник. Тогава не се работело. Ходело се на черква. Правело се и общоселско хоро на поляната на Чалъкър, където днес се намира новият квартал на село Горна Росица.
За празниците Бъдни вечер и Коледа в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.
Бъдни вечер е вечерта преди Коледа. Денят, когато се пада Бъдни вечер, се нарича Малка Коледа. На трапезата на Бъдни вечер в севлиевското село Горна Росица се слагали ошав, варено жито, варен фасул, сарми с булгур, чесън, орехи, от които най-възрастният раздавал на всеки член от семейството. Правели се пита с късмети – върху „хартишки“ („книжки“), поставяни в тавата под питата, и краваи за коледарчетата. От Бъднивечерската трапеза се изнасяло по малко от всичко зад външната врата, за да се „нахрани мечката“.
Вечерта най-старият в семейството прекадявал трапезата, стаите на къщата, закланото прасе (шопара) с помощта на палешник от рало, върху който се слагали тамян и жара. Къщата се прекадявала общо три пъти – вечерта на Бъдни вечер, на Васильовден и на Богоявление (Водокръщи), а пепелта се слагала в житото за посев. По-разпространено било обаче на Богоявление да се занесат на вадата в селото палешникът с пепелта от прекадяването от трите празника и къщната икона. Пепелта се хвърляла във водата, а палешникът се умивал. С китка босилек се умивала иконата. После палешникът се слагал в хамбара с жито.
Прасето се колело на Малка Коледа (24 декември или 6 януари) и се поставяло цяло, забучено на кол навън. Прекадявало се, за да не ходят през нощта караконджоли (таласъми). На Коледа прасето се разфасовало (разсичало) и се поставяло в каца.
Коледа е най-големият зимен празник. Тогава не се работело. Ходело се на черква. Правело се и общоселско хоро на поляната на Чалъкър, където днес се намира новият квартал на село Горна Росица.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Архангеловден – съборът на с. Горна Росица
Изображение: Коледари. Източник: Етнографски музей на открито „Етър“ Габрово
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.