Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
За празниците Бъдни вечер и Коледа в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.
Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев
Бъдни вечер е вечерта преди Коледа. Денят, когато се пада Бъдни вечер, се нарича Малка Коледа. На трапезата на Бъдни вечер в севлиевското село Горна Росица се слагали ошав, варено жито, варен фасул, сарми с булгур, чесън, орехи, от които най-възрастният раздавал на всеки член от семейството. Правели се пита с късмети – върху „хартишки“ („книжки“), поставяни в тавата под питата, и краваи за коледарчетата. От Бъднивечерската трапеза се изнасяло по малко от всичко зад външната врата, за да се „нахрани мечката“.
Мали Божич. Снимка: Стародумци
Вечерта най-старият в семейството прекадявал трапезата, стаите на къщата, закланото прасе (шопара) с помощта на палешник от рало, върху който се слагали тамян и жара. Къщата се прекадявала общо три пъти – вечерта на Бъдни вечер, на Васильовден и на Богоявление (Водокръщи), а пепелта се слагала в житото за посев. По-разпространено било обаче на Богоявление да се занесат на вадата в селото палешникът с пепелта от прекадяването от трите празника и къщната икона. Пепелта се хвърляла във водата, а палешникът се умивал. С китка босилек се умивала иконата. После палешникът се слагал в хамбара с жито.
Прасето се колело на Малка Коледа (24 декември или 6 януари) и се поставяло цяло, забучено на кол навън. Прекадявало се, за да не ходят през нощта караконджоли (таласъми). На Коледа прасето се разфасовало (разсичало) и се поставяло в каца.
Коледа е най-големият зимен празник. Тогава не се работело. Ходело се на черква. Правело се и общоселско хоро на поляната на Чалъкър, където днес се намира новият квартал на село Горна Росица.
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
За празниците Бъдни вечер и Коледа в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.
Бъдни вечер е вечерта преди Коледа. Денят, когато се пада Бъдни вечер, се нарича Малка Коледа. На трапезата на Бъдни вечер в севлиевското село Горна Росица се слагали ошав, варено жито, варен фасул, сарми с булгур, чесън, орехи, от които най-възрастният раздавал на всеки член от семейството. Правели се пита с късмети – върху „хартишки“ („книжки“), поставяни в тавата под питата, и краваи за коледарчетата. От Бъднивечерската трапеза се изнасяло по малко от всичко зад външната врата, за да се „нахрани мечката“.
Вечерта най-старият в семейството прекадявал трапезата, стаите на къщата, закланото прасе (шопара) с помощта на палешник от рало, върху който се слагали тамян и жара. Къщата се прекадявала общо три пъти – вечерта на Бъдни вечер, на Васильовден и на Богоявление (Водокръщи), а пепелта се слагала в житото за посев. По-разпространено било обаче на Богоявление да се занесат на вадата в селото палешникът с пепелта от прекадяването от трите празника и къщната икона. Пепелта се хвърляла във водата, а палешникът се умивал. С китка босилек се умивала иконата. После палешникът се слагал в хамбара с жито.
Прасето се колело на Малка Коледа (24 декември или 6 януари) и се поставяло цяло, забучено на кол навън. Прекадявало се, за да не ходят през нощта караконджоли (таласъми). На Коледа прасето се разфасовало (разсичало) и се поставяло в каца.
Коледа е най-големият зимен празник. Тогава не се работело. Ходело се на черква. Правело се и общоселско хоро на поляната на Чалъкър, където днес се намира новият квартал на село Горна Росица.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Архангеловден – съборът на с. Горна Росица
Изображение: Коледари. Източник: Етнографски музей на открито „Етър“ Габрово
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук: