Истории

Архангеловден – съборът на с. Горна Росица

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Статията е публикувана за първи път във вестник „Росица“ (Севлиево), бр.49/ 7.ХІ.1998 г., под заглавието „Архангеловден в българската традиционна система“. Авторът Момчил Цонев тогава е на 15 години и е ученик в Национална Априловска гимназия в Габрово, но от няколко години събира родови истории, песни, диалектни думи, обичаи от своето село Горна Росица. Повече за историческите занимания на автора може да прочетете в статията на „Сторник“ „Как едно 10-годишно момче събираше народни песни и родови истории“.

На 8 ноември (21 ноември – стар стил) православната църква чества Събора на Св. Архангел Михаил, известен в българската обичайна (празнична) практика като Архангеловден (Рангеловден). Според библейско-християнските представи, арх. Михаил е вожд на небесното войнство и първи вестител на Божието слово. В българската народна митология арх. Михаил се определя като ангел на смъртта, който взема душата на умиращия с нож или меч в ръка. Поради тази причина той е наричан „душовадник“ или „вадидушник“. В събота преди Архангеловден се чества най-голямата задушница през годината според българската народна традиция. Това се определя от своеобразния образ на арх. Михаил като ангел на смъртта и „душовадник“. На този ден жените ходят на гробища и подават хляб и варено жито за „Бог да прости“.

Празникът на св. арх. Михаил е определен за събор на с. Горна Росица и на църквата, наименована на „началника на ангелското войнство“. Общоселският събор се посреща с голямо оживление и трепет. На този ден никой не работи, а всички се веселят и празнуват. По стародавна традиция, на Архангеловден се коли курбан – овца, шиле, агне, което е пазено специално за празника-събор. Неслучайно по-старите хора казват, че „туй агне съм го оставил за курбан на Архангела“ (разказал Иван Бижев Митев, роден 1914 г.). Освен курбан, на празничната трапеза обезателно има и два обредни хляба. На сбор идват най-близките роднини и приятели, като се е случвало в Горна Росица да слизат на събор балканджии от Стоките и околните махали. В миналото имало традиция като мине пладне, моми и ергени да отидат на общоселското хоро на мегдана на Чалъкър (сега новия квартал на селото). Там на равната поляна играели докъм заник слънце, когато всеки се разотивал да „шета“ на добитъка. Редовни свирачи на горноросишкото хоро били дядо Тотю Недялков Гайдаря, Иван Папанчето, Драшко Недевски Касапов и Димитър Колев – Полянчето. На събора идвали да свирят и музиканти-власи от съседните села Сърбеглий (Яворец), Кастел и др.

„Архангеловден в българската традиционна система“, автор Момчил Цонев. В. „Росица“, Севлиево, бр.49/ 7.ХІ.1998

Според една легенда, разказана от баба Иванка Ив. Маринова – на 90 години от с. Горна Росица, Господ пратил арх. Михаил да вземе душата на една болна майка. Като слязъл при нея, видял две малки дечица да плачат до главата й. Смилил се Рангел душовадник над тях и не взел душата на болната им майка. Но когато Бог разбрал, че Михаил не е изпълнил заповедта му, той се разгневил и наказал архангела, като го превърнал в човек и го пратил на земята. Като слязъл арх. Михаил в черковния двор на селото, дето живеела болната майка, видял чужди хора да водят двете сирачета на кръщене. Тогава Рангел душовадник разбрал, че каквото намисли Господ, това става.

Архангеловден е един от най-важните празници в есенно-зимния обредно-празничен цикъл, който определя вярата на българина в отвъдния свят и небесните сили и има за цел да ги омилостиви чрез жертвените курбани за благоденствието на цялото село.

МОМЧИЛ ЦОНЕВ, с. Горна Росица


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. През 2019 г. е обявен за един от най-изявените млади личности на България и е избран в класацията “40 до 40” на Дарик. Създател е на множество културни инициативи в родния му град Габрово като международния фестивал за улични изкуства 6Fest, първата градска компютърна игра Gabroville, първата градска онлайн енциклопедия Gabrovowiki и др. Сред националните му начинания са “Стародумци” за популяризиране на старите думи в езика ни, "Имало едно време в България", Нощ на историите и “Добрите българи” за добротворчество.