Един романтичен изглед към пловдивското Джамбаз тепе отключи у мен спомени за рода на моята майка. Той тръгва от моя прапрадядо Аргир Демиров (1838-1928 г.), чиято паметна плоча все още стои върху фасадата на старата Демирова къща, която дели една стена с пловдивския храм „Света Марина“.

Истинското име на Аргир Демиров е Сребрьо Семерджиев, роден е през 1838 г. в родопското село Павелско, но изгубил родителите си рано, бил осиновен от гърци, чието име приема. Умен и предприемчив човек, той решава да се заеме с търговия в Пловдив и… успява! Издига свой дюкян, а по-късно и няколко хотела по главната улица в града. На самата паметна плоча е изписано, че е първи касиер на Народния дом, а моята баба разказваше, че като съратник на Димитър Благоев и симпатизант на БСДП (тесни социалисти), събирал всеки заделен златен грош за делото, което вярвал, че ще донесе по-добър и справедлив живот за хората. Пловдивчани на шега му казвали „Аргир Чучулигата“ ,защото знаели за неговите политически увлечения. Хората го обичали, защото помагал с каквото може и уважавал всеки. Общувал приятелски и на техния език с всички етноси в Стария град: гърци, евреи, турци, арменци и цигани.

Така учил и сина си – моят прадядо, който носеше неговото име – Аргир Демиров. Когато отраснал, го записал във френския католически колеж „Свети Августин“. После на свой ред пък прадядо записал своите двама сина Георги и Димитър Демирови пак в същия френски колеж. По-големият (д-р Георги Демиров) беше един от най-известните и добри ортопеди в града, а по-малкият син Димитър завършва икономика и счетоводни науки в София и е сред основателите на ТПК „Марица“ в Пловдив. Той е и моят дядо, баща на майка ми. 

Историята на стария Аргир Демиров е описана накратко от Никола Алваджиев в Библията на пловдивчани „Пловдивска хроника“, където става дума и от кого прапрадядо ми откупува имота на някогашната улица „Гаврил Генов“ 5, за да издигне своя дом. Много видни гости е посрещала оттогава, но и много съдбоносни моменти и превратности е преживявала къщата на майчиния ми род! Сред тях са: оцеляването след последствията от Чирпанското земетресение през 1925 г., изпращането на дядо ми Димитър и брат му Георги на фронта, радостното им посрещане след погрешната новина, че дядо ми най-вероятно е убит. А после идват одържавяването, колективизацията, взетата от новите народни управници след 1944-та каса с пари, събирани лично за нуждите на Социалистическата партия от нейния касиер, моят пра-прадядо… Принудителната раздяла с дърворезбованото слънце, украсявало големия таван във вестибюла на къщата и преместването му в Етнографския музей, продажбата на пианото по време на купонната система, смъртта на своите истински собственици, разпиляването на техните наследници, смяната на собствеността и умишленото й занемаряване от новите й стопани  днес, за да се изчака да падне сама. А тя стои, скромна и тъжна, в подножието на Стария град, напомняща за някогашната си хубост, горда и равнодушна към оскверняващите я графитомани и очакваща своя край……!

Някога като дете там, облечена с нощницата на баба ми и с парфюма й в ръка, правех първите си певчески опити пред огледалото. Докато си играех в двора, обичах да хапвам от черешата, засадена от дядо ми в градината. Бях по детски развълнувана, когато от пръстта се показваше една стара костенурка! Умирах си за бялото сладко, което правеше прабаба ми и за сладкия компот от бели череши, садени от дядо! А когато ме сложеха да спя следобед, се унасях да слушам приказките на многобройните гълъби, които долитаха от Стария град и кацаха до прозореца. Някога, там, преди 100 лета… когато в Демировата къща все още можеше да се чуе глъчка и детски смях!

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.