Истории Последни

Опълченец от с. Горна Росица запазва револвера на подполк. Калитин в битката за Самарското знаме

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Откъс от статията „Опълченец от Габровско пази револвера на Калитин“. Публикувана е за първи път във вестник „Габрово Днес“, бр. 17/ 6133, 2 март 2000 г. Авторът Момчил Цонев (създателят на „Сторник“) тогава е все още ученик в Национална Априловска гимназия в Габрово, но вече от няколко години събира родови истории, песни, диалектни думи, обичаи от своето село Горна Росица. Повече за историческите занимания на автора може да прочетете в статията на „Сторник“ „Как едно 10-годишно момче събираше народни песни и родови истории“.

Един от многото тръгнали към върха на своята, на българската свобода е Райно Божанов, роден през 1849 г. в махала Стоевци, Габровско. Пребивавайки в Румъния като работник, той се записва в Българското Опълчение на 7 май 1877 г.

Своето бойно кръщение получава в боя при Стара Загора (19 юли 1877г.), когато се водят кръвопролитните битки за запазването на Самарското знаме в ръцете на съюзните сили на руските и български бойни части. Руският подполковник Калитин настъпва в отчаяна контраатака срещу многобройния противник. Турските части се насочват към знамето на българското опълчение. Убити и ранени са няколко знаменосеца. Подполковникът лично поема Самарското знаме, но пада от коня си, прострелян от противников куршум. Според разказите на вече стария Райно Божанов при убиването на подполк. Павел П. Калитин той взел револвера-барабанлия на командира на трета дружина и дълго след това го съхранявал като свещена реликва. Днес оръжието се съхранява в Историческия музей в гр. Севлиево.

Павел Калитин, командир на III дружина на Българското опълчение. Източник: Кисов С. И. „Из боевой и походной…“ 1877—1878. София, 1903. Публикувана в Wikipedia

Освен при Стара Загора опълченецът участва в Шипченския отряд, водил тежките сражения на 9 август 1877 г. и в защитата на стоманената батарея на 10 август 1877 г. В съзнанието му се запечатват свръхчовешките усилия на българското опълчение да удържи позициите си и години по-късно разказва на своите близки за борбата на живи и мъртви за свободата на един планински връх, който по-късно прераства в символ на изкуплението на българския народ от греха на робското самосъзнание.

По време на продължителното Шипченско стоене, Райно Божанов получава сериозни измръзвания на крайниците и през ноември 1877 г. е откаран за лечение във военна болница в Санкт Петербург. Уволнен е на 23 юни 1878 г.

Завърнал се в новоосвободена България, Райно Божанов се заселва в с. Божурлука, Свищовско, където престоява близо година и се завръща в родния край, като до края на живота си остава в село Дерелий (днес с. Горна Росица, община Севлиево).

Изживял най-бурните месеци от живота си по бойните полета на смъртта, вкусил горчивия залък на извоюваната с хиляди жертви свобода, останал жив, за да види Нова България, за която воюваха и загинаха и Левски, и Ботев, Райно Божанов умира на преклонна възраст на 8 февруари 1929 г.

Почетен гражданин на Габрово

С Решение № 218 от 24 септември 2020 г. Общински съвет – Габрово обявява за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина). Сред почетните граждани е и Райно Божанов. Защо тези опълченци получават толкова късно признание за героизма си? Ето и предисторията: На 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход. На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет на Габрово потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов. Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват обаче непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство. От тях 40 са от Габрово и габровските села.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Специална страница в „Сторник“: Село Горна Росица – история, етнография, генеалогия

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. Създател и главен редактор на сайта Stornik.org. През 2019 г. е обявен за един от най-изявените млади личности на България и е избран в класацията “40 до 40” на Дарик. През 2020 г. е номиниран за "Будител на годината" в кампанията на БНР. Сред националните му начинания са събитийния формат "Нощ на историите", общността за добротворчество “Добрите българи”, фестивалът за улични изкуства 6Fest. Създател е на множество културни инициативи в родния му град Габрово като първата градска компютърна игра Gabroville, първата градска онлайн енциклопедия Gabrovowiki, Онлайн музей на Габрово Gabrovomuseum.bg, поредицата исторически книги "Габрово - живият град" и др.

error: Съдържанието на сайта е защитено