Ние, българите, обичаме разказите за Руско-турската война от 1877-1878 г., която довежда и до Освобождението ни от османско владичество. Гордеем се с приноса на Българското Опълчение и с величествени места на паметта като Паметника на свободата в Шипченския проход. Но в историята има и по-малко известни разкази, много от които носят в себе си и по малко тъга. Замисляли ли сте се каква е съдбата на българските опълченци след Освобождението, как живеят, как се изхранват. В „Сторник“ ще ви разкажем съдбата на един от българските опълченци, който доживява почти век – Пенчо Недков Сватов от Габрово. Роден в Османската империя, бил се на Шипка за свободата ни, живял в царска България и починал през 1947 г. в Народна Република България.

Пенчо Недков Сватов е роден на 8 ноември 1851 г. в Габрово. Обучава се на кожухарския занаят в Търново, където се запознава със Ст. Стамболов и Георги Измирлиев. Агитиран от апостолите, той е с намерение да се включи в Априлското въстание, но в историческата литература няма конкретни данни да е бил част от четите, действащи в района. След потушаването му емигрира в Румъния, a оттам – в Сърбия, за да се впише като доброволец в руско-българския отряд в Сръбско-турската война (1876 г.). Ранен е при Гредетин и изпратен на лечение. За участието си във войната е награден със сребърно отличие. Завръща се в Букурещ, където остава около шест месеца.

През април 1877 г. постъпва в Пета опълченска дружина. Преминава р. Дунав, участва в боевете при Ст. Загора, Шипченския проход, с. Зелено дърво и Шейновския укрепен лагер. Награден е със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги”, IV степен, сребърен медал  и позлатена чаша. Уволнява се на 5 юли 1878 г. Доброволец е и в Сръбско-българската война от 1885 г., вписан във Втори конен полк.

Дълги години е председател на Габровското поборническо-опълченско дружество, а от 1924 до смъртта си е негов почетен председател. Участва в тържествата на вр. Шипка през 1902, 1922 и 1934 г. Занимава се с търговия и внос на луксозни стоки от чужбина още преди Освобождението. След 1878 г. изнася в Германия кожи от зайци и лисици, а внася кожи от тюлени, рисове, норки и др.

Умира на 22 януари 1947 г. в родния си град Габрово.