На 31 май 2020 г. на 84-годишна възраст в дома си в Ню Йорк почина световноизвестният художник и артист Христо Явашев, по-известен с артистичния си псевдоним Кристо. Разпространена обществена теза у нас е, че той не иска да има нищо общо с България. Но това не е съвсем така. Единственият неоспорим факт е, че той никога не се завръща в родината си, след като емигрира през 1956 г. Официалните негови сайтове и онлайн канали недвусмислено подчертават българския му произход, и не само това, но и родното му място – град Габрово.

Съобщението за смъртта на Кристо се появи първо в официалната англоезична Фейсбук страница Christo and Jeanne-Claude Official в 22:09 ч. българско време, 31 май 2020 г. Съобщението започва с позоваването на пълното му българско име: „Артистът Христо Владимиров Явашев, познат като Кристо, почина от естествена смърт днес, на 31 май 2020 г., в своя дом в Ню Йорк. Той беше 84-годишен.“ В съобщението е представена кратка биография на Кристо, която започва с родното му място и родина: „Кристо е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово, България.“

Официалният интернет сайт на Кристо носи неговото име и името на неговата съпруга Жан-Клод christojeanneclaude.net. В секцията „Относно“ („About“), подсекция „Живот и работа“ („Life and Work“) е публикувана биографията на Кристо и Жан-Клод по години. Въпреки че е обща биография, тя започва със снимка от 1942 г. в Габрово, на която са тримата братя – Христо, Стефан и Анани Явашеви, снимани от техния баща Владимир.

Ето какво още съдържа биографията на Кристо в неговия уебсайт, свързано с България:

1935. Кристо: Американец от български произход, роден под името Христо Владимиров Явашев, на 13 юни 1935 в Габрово в българско индустриално семейство. Починал на 31 май 2020, Ню Йорк.

Същата конструкция на информацията е използвана и за Жан-Клод, тя е определена като американка от френски произход, родена във френско военно семейство. Любопитен факт е, че Кристо и Жан-Клод са родени на една и съща дата в една и съща година.

1953-56. Кристо следва в Националната художествена академия в София, България.

В официалната страница на Кристо и Жан-Клод се съдържа още една архивна снимка на Христо Явашев от българския му период – и тя отново е детска снимка от Габрово:

1956. През есента Кристо напуска България и отива в Прага, Чехословакия.

1957. На 10 януари Кристо бяга във Виена, Австрия, където учи един семестър в Академията за изящни изкуства. През октомври той се мести в Женева, Швейцария.

1958. През март Кристо пристига в Париж, където среща Жан-Клод в началото на октомври.

1960. На 11 май се ражда техният син, който носи име с български, а не с френски произход – Кирил.

Появата на Габрово, България във всеки биографичен текст за Кристо е симптоматична – тя показва, че той държи непременно да се подчертае неговия произход и родно място. Да не забравяме, че говорим за артист от световна величина. Един реторичен въпрос – за колко от нашите местни български публични личности знаете откъде са родом (защото не всички известни хора са от София все пак)?

Тъй като и уебсайтът, и Фейсбук страницата носят името Кристо и Жан-Клод, трябва да се уточни, че през 1994 г. те решават официално да променят артистичното име за проектите им – от името „Кристо“ на артистите „Кристо и Жан-Клод“. Обяснението за това е, че те работят заедно от тяхната първа временна работа на открито – „Подредени петролни варели и пакетажи в пристанището“, пристанище на Кьолн, 1961. Тъй като при запознанството им Кристо вече е бил артист, а Жан-Клод все още не, те решават, че тяхното общо име за творбите ще бъде „Кристо и Жан-Клод“, а не „Жан-Клод и Кристо“. Тази информация е налична в секцията „Относно“ („About“), подсекция „Най-често срещаните грешки“ („Most Common Errors“).

Как да разберем изкуството на Кристо?

Изкуството на Христо Явашев – Кристо е малко познато в България. Причините са поне две. Той напуска социалистическа България и емигрира в САЩ, а преди 1989 г. за него не се пише у нас. Неговото творчество не е част от никое от класическите художествени направления, той твори в областта на съвременното изкуство, което още от авангарда в началото на 20 век променя и дори целенасочено разрушава всяко традиционно разбиране за изкуство, произведение на изкуството и творец. Как може да бъде определено изкуството на Кристо и Жан-Клод? В изкуствознанието се използват термини като лендарт, във връзка с пространствените му проекти в околната среда, както и пакетаж – за проектите му с опаковане на предмети. Много важна подробност за изкуството на Кристо е, че той държи да е независим – финансира изцяло самостоятелно своите произведения чрез продажба на рисунки и скици, отказва да получава каквата и да е държавна или друга помощ и субсидии. Кристо и Жан-Клод отказват каквито и да е предложения за произведения на изкуството, те държат на своята самостоятелност.

За да може непрофесионалистът да усети и да разбере в някаква степен изкуството на Кристо, може да цитираме думите му от откриването на проекта „Мастаба“ в Лондон през 2018 г.: „Не търсете смисъл в тази скулптура, не търсете смисъл в която и да било моя работа, както не търсим смисъл в музиката. Визуалното изкуство не се занимава със смисъл, а с пропорции, цветове, форми и отношенията между тях. Всичките ми произведения са напълно безсмислени, безполезни и ирационални –  не може да извлечете полза от тях – нито политическа, нито икономическа, нито каквато и да било, само радостта и енергията от играта на светлината върху тези много специални интензивни химически цветове, начина, по който те си взаимодействат един на друг като във византийска мозайка.“ (Цитат по „Напълно безсмислени произведения„, Неда Нешева, Клуб Z, 18.06.2018). Въпреки че изкуствоведски произведенията на Кристо могат да бъдат „обяснени“ и поставени в контекста на развитието на изкуствата през 20 век, те наистина са силно визуално въздействащи заради мащабността им.

В официалния сайт на Кристо и Жан-Клод, в секцията „Относно“ („About“), подсекция „Най-често срещаните грешки“ („Most Common Errors“), е публикуван текст от Жан-Клод от 1998 г., който да отговори на допускани неточности в информацията за тях и тяхното изкуство. Любопитен е следният пасаж за разбирането на творчеството им: „Опаковането“ НЕ е въобще общият знаменател на произведенията. Това, което наистина е общ знаменател, е използването на плат и текстил. Крехки, чувствени и временни материали, които превеждат временния характер на произведенията на изкуството.“

Текстилната индустрия на Габрово – вдъхновителят на творчеството на Кристо

Ще споделя един личен момент. Аз също съм габровец като Христо Явашев. В магистратурата си по съвременни изкуства на 20-21 век в Софийския университет имах възможността да погледна на творчеството на Кристо научно, изкуствоведски. Но паралелно с това – поради заниманията си с габровска история – да открия една неподозирана интерпретация за интереса му към текстила. Христо Явашев се ражда през 1935 г. в Габрово – по това време градът е голям индустриален център, а най-мощната му индустрия още от края на 19 век е текстилната. В Габрово има вълненотекстилни и памукотекстилни фабрики, тъкачници и предачници. Бащата на Христо Явашев – инж. Владимир Ананиев Явашев – е ръководител на апретурно-бояджийския цех на първата памукотекстилна фабрика в Габрово „Принц Кирил”, която се превръща и в най-голямата подобна фабрика в Габрово през 30-те години. В нейното управление е и прословутият индустриалец Пенчо Семов. Владимир Явашев има и семейна фирма, която произвежда химикали за текстилната индустрия. През 1947 г. неговата фирма е национализирана – както и всички други частни фабрики у нас. В края на 40-те години семейство Явашеви напуска Габрово, а през 1956 г. – Христо напуска България. Разбира се, че става дума за хипотеза, но тя изглежда твърде правдоподобна – детето Христо Явашев израства сред текстила на фабрично Габрово и въпреки че той никога повече не се връща в родния си град, може би точно Габрово и неговата текстилна индустрия го вдъхновяват за световноизвестното му творчество, базирано на работа с текстил.

С кои произведения ще запомним Христо Явашев – Кристо?

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.