Родослов

Фамилията на Тотю Станчев и Мома Хесапчиева от Габрово

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Преди около 28 години при проучване на габровски фамилии съдбата и работата ми като музеен специалист ме срещна с проф. Анастас Тотев (1906-2000 г.) – многостранна, колоритна и впечатляващо ерудирана личност. Тогава почти 86-годишен, той не само увлекателно, но и с гордост споделяше за своята преподавателска работа, за трудовете си по демография и демографска статистика.  Неговата ерудираност не е случайна – Анастас Тотев първоначално учи математика  в Софийския университет, но по настояване на един от чичовците си (Цоню Тотев) насочва интересите си в друга посока. В продължение на почти 10 години той се обучава и завършва три специалности – агрономическа (1928 г.), юридическа (1934 г.) и икономическа (1937 г.). И от 1940 до 1974 г. е преподавател по политическа икономика и статистика в Софийския университет и във Висшия икономически институт в София (днес Университет за национално и световно стопанство).

Проф. Анастас Тотев (1906-2000). Снимка: Личен архив

В няколкото ми срещи с проф. А. Тотев забелязах и изключителното оживление в неговата душевна нагласа и искриците в очите при разговорите ни за габровските му корени. Говореше премерено, но с голяма любов и преклонение към своите прародители Мома и Тотито Станчеви. Десетилетия наред той съхранява ценен ръкопис за семейната история, авторство на неговия баща Юрдан Тотев, която е опит да се проследи живота на многолюдната фамилия на Тотю Станчев от 1840 до 1916 г. Един род, оставил трайни следи в стопанския и обществено-културен живот на Габрово и България. Род, който е в роднински връзки с други известни габровски фамилии – Хесапчиеви, Конкилеви, Видинлиеви, Каролеви, Андрейчеви, както  и с търновския  търговец  Анастас Хаджидимов.

Мома Хесапчиева – прототипът на Антон Страшимиров за повестта „Габровка“

Мома Хесапчиева (1830-1905 г.) е габровката, впечатлила писателя Антон Страшимиров. Със сюжет, почерпен от нейния живот, той създава повестта „Габровка“. Писателят е приятел на един от синовете й – юриста Юрдан Тотев, но е свързан с Габрово и поради друг важен момент в живота му. На 7 май 1900 г. Антон Страшимиров се венчава за Стефана Симова  в габровската църква „Св. Йоан Предтеча“, а ритуалът е извършен от свещеник Ст. Проданов. С „високи човешки, морални и житейски добродетели“, Мома Хесапчиева става прототип на главната героиня в Страшимировата повест.  Тя е най-голямата от четирите дъщери (от общо шест деца) на видния габровски чорбаджия и търговец Георги Хесапчиев.  Запомнена е като интелигентна и енергична жена – качества, наследени от нейния баща, но доразвити след 1853 г., когато създава семейство с Тотю Станчев (по-известен като Тотито). Въпреки че е майка на девет сина, тя неотклонно следва съпруга си при постоянните му пътувания по търговски дела из българските земи,  в Цариград, Лондон, Манчестър, Генуа и Виена, където има търговски кантори или реализира стопански отношения с европейски партньори. При неговите отсъствия Мома Тотю Станчева умело управлява търговската му кантора в Габрово.

Мома Хесапчиева, съпруга на Тотю Станчев, с двама от синовете си. Източник: семеен архив на проф. Анастас Тотев

Обикновено нейното име се свързва със създаването и дейността на женското  дружество „Майчина грижа“. В списъка с „имената на родолюбивите лица, тукашни и отвън“, които „благоволиха да дадат помощта си  в женското благотворително дружество „Майчина грижа“ за воспитанието на бедните деца  (от женски пол) в Габрово“, Мома Тотю Станчева е записана под номер първи. Тя дарява на дружеството 10 турски лири или 1 040 гроша. След Освобождението, когато за няколко години дейността му замира, дружественият печат и документи са оставени на съхранение у Мома Т. Станчева.

Тя е опора на бедните с помощите, които им дава, и на богатите –  със съветите. Като уважаваща традициите българка, поддържа строг ред  и дисциплина в семейството, изисква взаимно уважение и доверие между всички, независимо от възрастта и социалното положение.

За любопитен момент в нейния живот свидетелства в спомените за фамилията най-малкият от деветте й сина – Юрдан Тотев (баща на проф. Анастас Тотев). Твърде често Мома Т. Станчева проявява изключителна остроумност и находчивост не само във всекидневието, при организирането  на семейните и църковни празници, но и в невероятни ситуации. Когато узнава, че в бояджийнята им се укриват Кънчо Буренов (техен слуга) и Христо Конкилев (син на Велика, сестра на Т. Станчев), участници в Габровската чета на Цанко Дюстабанов от 1876 г., заради безопасността на синовете си заминава за Търново, където семейството има имоти и развива търговия. Там след разбиването на четата е по-спокойно, отколкото в Габровския район. Но загрижена за двамата четника, тя пише писмо на слугинята си Пена, която знае за тях: „Пено, боклукът, торът, който се намира в бояджийната, да не го преместяш още в двора, защото не е втасал, ще мирише“. Текстът на това нейно писмо може да се сравни само с кореспонденцията на една строга конспирация, а действията на тази обикновена българка са продиктувани от нейния висок морал и хуманни чувства.  Чрез съдействието на Руси Тенев, техен  търговски съдружник от Плевен, тя успява да организира заминаването на двамата поборника от Габрово през Цариград за Одеса.

Мома Хесапчиева, съпруга на Тотю Станчев, със седем от децата си, в очакване на осмото. Снимка: семеен архив на проф. Анастас Тотев

Юрдан Тотев, който с голяма обич и признателност описва личността на своята майка, споделя още един интересен момент от живота й. При посещение на княгиня Климентина (майка на княз Фердинанд) в Габрово през 1888 г., Мома  е поканена от местната власт да я приветства от името на габровци. След официалната церемония и изявления се води обикновен разговор, при който княгинята узнава, че Мома Т. Станчева е отгледала девет сина, единият от които е подпоручик от Княжеската гвардия и е в ескадрона, който я придружава. Тогава княгиня  Климентина се обръща към габровката: „Госпожо, не Вие на мене, Княгинята, трябва да ми целунете ръка, а аз, майката на Княза, целувам ръката на достойната за уважение майка“.   

Габровецът Тотю Станчев – търговецът с клонове в Цариград и Манчестър още преди Освобождението

С не по-малка гордост  Юрдан Тотев пише в спомените си за своя баща Тотю Станчев Велков (1820-1881 г.) за чиято активна търговска дейност отделя не малко страници от общо 149-те. Той се ражда в семейството на Станчо и Йона Велкови, които отглеждат още един син Пенчо и  дъщеря Велика (по мъж Конкилева).

Тотю Станчев. Източник: семеен архив на проф. Анастас Тотев

Историографията не пропуска да отбележи приносите на Тотю Станчев за стопанското развитие на Габрово през ХIХ век, през втората половина на който той е вече утвърден търговец на едър и дребен рогат добитък, гайтан, прежди, памук, розово масло. Д-р П. Цончев представя свидетелства за жизнеността на стопанската му дейност, като сочи, че през 30-60-те години той е сред 24-та известни в Габрово търговци и кредитори. През 50-те години той създава и търговска къща с клон в Лондон. Историографът нарежда Тотю Станчев и сред 25-те габровски джелепчии, работили през 60-те години. Към 1860 г. той е и един 15-те значими гайтанджии в Габрово с одаи за чаркове, разположени по сегашния Априловски булевард.  

В българските земи Тотю Станчев създава клонове на габровската си търговска къща в Ловеч, Търново и Плевен. През 1874 г. ловешкото дружество „Анастас Т. Кунчев и Сие“ привлича за съдружник амбициозния габровец Тотю Станчев, който по това време работи и живее в Цариград. А. Кунчев се сближава  и обединява с габровската фирма, за да избегне голямата й конкуренция.  Новото дружество, което променя и името си на „Тотю Станчев,  Анастас Т. Кунчев и Сие“, разширява дейността си в Орхание (дн. Ботевград), Пирдоп, Златица, панаирите  Ески-Джумая и Узунджово. Представител на Т. Станчев в дружеството е търновският търговец Ангел Стоянов. Като търговски пътник (продавач из околните селища) за габровската търговска къща „Тотю Станчев и Сие“ в Ловеч работи и Рачо Венков от Дряново. Събитията около Освободителната война нарушават ритъма в търговската дейност на фирмата, която успява да съхрани стоката си, но след края на войната дружеството се разпада.

Габровската търговска къща е по-силната – в средата  на 70-те години тя е вече с клонове  не само в Ловеч, Търново и Плевен, но и с централи още в Цариград и Манчестър. През 1874 г. търновският търговец Михаил Михайлов се сдружава с Тотито Станчев и чрез него с дружествената ловешка фирма „Тотю Станчев,  Анастас Т. Кунчев и Сие“, като става техен представител в Англия. През 1876 г. тези търговци продължават да пребивават в Манчестър, където са посетени от Марко Балабанов, който осъществява европейската си обиколка след Априлското въстание и получава от тях помощи за пострадалите българи. Във взаимоотношения на сътрудничество с Тотю Станчев влизат габровските кожари Тотю Антипов и Руси Стоянов. За да си гарантират постоянно наличие на царевично брашно за производството им, двамата се споразумяват с него и на 12 април 1879 г. закупуват дял от воденицата му, „називаема х. Бекташева, лежаща в града Ловеч на Горната страна от моста“.  Според две писма от 22 ноември 1879 и 30 януари 1880 г.  относно осигуряването на този вид суровина са уредени плащанията на воденичарите и се изяснява, че „Тотю Станчев прие всичкият остатък от парите“. Сред показателите за икономическите възможности на Т. Станчев е и  функционирането на търговската му къща с клон в Плевен. Обсадата на плевенската крепост от армията на Осман паша по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. предизвиква у него безпокойство и опасения от разграбване и унищожаване на имуществото му, поради което той преустановява активната си стопанска дейност в града. Достигнала най-голям разцвет в средата на 70-те години на ХIХ век, след Освобождението търговията му постепенно запада. Само няколко години след това през 1881 г. Тотито Станчев  умира.

Богат извор на данни за рода, спомените на Юрдан Тотев включват не само сведения за родителите, но и семейното дърво по бащина и майчина линия, за деветимата им синове и техните семейства. Според разказа в тях  Мома Т. Станчева умира на 14 януари 1905 г. в Търново. Габровци отдават  почитта си към нея в църквата „Свето Благовещение“ на Девическия манастир. През същата 1905 г.  в търновската църква „Св. Константин“ Юрдан Тотев открива икона, изобразяваща „Св. 40 мъченици“ с надпис  „От Тотито Станчев Габровалията“, подарена най-вероятно от бащата преди Освобождението.

Габровецът Т. Станчев е сред българските търговци, които се опитват да създадат позиции в Европа, чрез които да  формира капитали за реализиране на модерни стопански отношения и за развитието на Габрово като един от българските центрове със съвременен подход в търговските отношения.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. От 1986 до 2018 г. работи в Исторически музей – Габрово, от 1989 като уредник в отдел „История на българските земи през ХV –ХIХ век”. Автор на книгата “Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” (2001 г.). Съавтор на историческата поредица “Габрово – живият град” и книгите „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Председател на сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово".

error: Съдържанието на сайта е защитено