Поетът Пенчо Славейков умира на 28 май 1912 г. в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо. По този повод съвременният български писател Георги Господинов сподели свой текст във Фейсбук профила си, който „Сторник“ публикува:
„На днешна дата преди 108 години Пенчо Славейков умира в Брунате, недалеч от едно езеро. През 1921 г. на препогребването му Боян Пенев ще каже „Един голям поет живя като чужденец между нас, умря далеч от нас, охулен и отречен…“
Точно преди година минавах с влак покрай онова езеро и се опитах да снимам през прозореца в движение, валеше, имаше мъгла, дано съм познал мястото. На връщане взех пътнишкия влак, защото видях, че спира за няколко минути на гарата в Комо, където трябва да е слязъл Пенчо, последната му гара. Нямах нищо подръка за снимане този път, изведнъж ми се прииска да изпуша един цигар, и цигар нямах, само стоях надвесен през прозореца, гледах хаотично бутащите се пътници на перона и ми беше кой знае защо родно и тъжно… Колко ли трябва да ти е писнало от сплетни и бобчевци, за да се вдигнеш болен, трудно ходещ, на 45, да напуснеш завинаги София през август 1911 и да тръгнеш през чужди гари. Представях си ги двамата с Мара Белчева в суматохата, с куфарите, той трудно повратлив, тя изискана, оправна, европейка пар ексаланс, с няколко езика, превела брилянтно Нитче, един български поет и една поетеса, чужди там, чужди тук, тя ще заложи къщата си на улица „Христо Белчев“ (по името на убития й мъж, вече се е казвала така по нейно време, струва ми се), за да покрие разноските на изгнанието и смъртта. Министерството на просвещението, до което бие телеграма какво да прави с тялото на Пенчо, мълчи безответно. Девет години по-късно приятели успяват да върнат този „чужденец“. Допреди две години гробът му беше покъртен, вече е оправен. И добре, че на този ден проф. Игов връчва една своя награда „Дъбът на Пенчо“, на Курубаглар, днешен Лозенец, под Дъба на Пенчо. Хубав личен жест и май единственият днес, припомнящ ни датата.
Стана дълго, някой ще каже тоя пък сега какво иска – нищо не ща. Само да си спомним. Щото Бобчевци бол, Славейковци – кът.“
Бележка на „Сторник“: Пенчо Славейков е директор на Народната библиотека от 1909 до 1911 г., когато новоназначеният министър на просвещението Стефан Бобчев го уволнява. Причината е публикуваното година преди това Отворено писмо до делегатите на организирания от Бобчев Славянски събор в София, в което Славейков остро се противопоставя на политиката на инициаторите на събора. Огорчението от това уволнение обуславя решението на Славейков да напусне окончателно България през лятото на 1911 г. Близо година по-късно поетът умира в Италия. (Използван източник: Речник на българската литература след Освобождението).
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
