Най-старият и пищен карнавал в България се провежда в Габрово в третата събота на месец май. По това той се различава от европейската карнавална традиция, която обвързва карнавалите със Сирни Заговезни – подвижен християнски празник, честван седем седмици преди Възкресение Христово (Великден), на границата между зимата и пролетта.
Съвсем друга е причината Карнавалът в Габрово да се провежда през май и това е Денят на Габрово 17 май. Карнавалът винаги е около празника на града. Самият град Габрово е титулуван като Столица на хумора, а в него се намира и уникален музей – Дом на хумора и сатирата. Така хуморът и особено политическата сатира оставят белег върху Карнавала на Габрово. Въпреки че в съвременния си вид включва и много съпътстващи събития като концерти и конкурси, лицето на Карнавала е карнавалното шествие, което преминава по едни от главните улици на града – бул. „Априлов“, ул. „Скобелевска“, ул. „Брянска“. Организатор на Карнавала е Община Габрово. По нейни данни през последните години традиционното карнавално шествие включва около 90 карнавални картини, около 40 макета и над 2500 участници. Макетите и карнавалните картини често са злободневни и с остър политически хумор, насочен към български или чуждестранни политици и известни личности.
Всяко издание на Карнавала в Габрово си има мото. То се обявява на специална дата – 11-ия ден на 11-ия месец (ноември) в 11:11 ч.
Олелийнята – карнавалът на старо Габрово
Предтечата на съвременния габровски Карнавал е един народен празник от 19 век, наречен Олелийня, който се е провеждал в съботата преди Сирни заговезни. В други части от страната това е времето на кукерите, а в Западна Европа и до ден днешен по това време се провеждат карнавалите. През 19 век и през първата половина на 20 век и Габрово е следвало европейската карнавална традиция, обвързана с този празник.
За Олелийнята разказва д-р Константин Вапцов в спомените си „Габрово след Освобождението“, издадени в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев:
„В събота, през Сирни заговезни, цялата околия идваше на пазар в града. По обяд всички отиваха на „Олелийнята” – събор, дето се продава халва и боза. Там около разни свирачи (обикновено всяко село играеше около свой познат свирач), се извиваха кръшни хора. Обикновено градската община откупуваше градската музика. Щом музикантите засвирваха на пазара и тръгваха към Падалото, всеки бързаше да продаде, каквото е донесъл, и често отстъпваше стоката си на безценица и тичаше на Падалото. Веселието продължаваше, докато почне да мръква. Интересно беше да се гледа как при развалянето на някое хоро (когато свирачът му се умори и спре да свири), всички бързаха да се пуснат и тичаха да се хванат на друго, което играе“.
