19 век в българските земи като цяло и в Габрово е белязан с няколко големи епидемии, наричани „чумавото“ или „голямото чумаво“. Общо до Освобождението или за време от около 60 години летописите за балканджийското селище Габрово посочват, че габровци изживяват и преодоляват девет епидемии.
През юни 1831 г. има голяма епидемия. В Габрово пристигат бежанци от Търново, които бягат от появила се в старата престолнина чума. Болестта се пренася и върху габровци – първите заболели са установени през август 1831 г. Изплашените жители на Габрово „се разбягват по околните колиби“, пише историографът на Габрово д-р Петър Цончев.
Страхът от заразяване сред габровци е толкова голям, че „никой не смеел да присвои чужда вещ, дори намерени пари“. Хората избягвали да се срещат, ограничавали размяната на пари или „[в]земане-даване“ се извършвало само „след като парите, били накисвани в силен оцет“. Това е свидетелство, че старите габровци познават дезинфекциозното действие на оцета.
По време на чумната епидемия от 1838 г. габровци не бягат от селището, а налагат изолация на болните, които отделят в конкретно определени незаселени места извън Габрово. Едно от изолационните места е левият бряг на р. Синкевица, зад каменния Боровски мост към днешния квартал Борово. Храна за болните е носена от роднините им, на които не се позволява да се доближават до тях. Тя е оставяна надалеч и тези от заразените, които могат да я достигнат, сами я прибират. На това място днес се намират руските надгробни паметници от Руско-турската война 1877-1878 г.
Цялата история за преживените от габровци епидемии през 19 век може да прочетете в сайта Габрово Daily, в статията на местния историк Даниела Цонева „Габровци преживяват 9 епидемии от чума, холера и тиф през 19 век“. Любопитни факти за миналото на Габрово може да прочетете в специалния сайт „Онлайн музей на Габрово“ и в историческата Фейсбук страница „Габрово – живият град“.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.