Национален политехнически музей в София се включва в инициативата на историческия сайт “Сторник”, който покани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.

Всяка седмица „Сторник“ ще представя любопитен материал за отделна колекция в НПТМ. Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Съхраняваните в Национален политехнически музей образци на звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди са от последната четвърт на XIX в. до втората половина на ХХ в. Най-старите в колекцията са фонографът на Томас Едисон – първото успешно устройство, което успява да възпроизведе човешки говор и Dictafon – уред за осъществяване на аудиозапис върху восъчен цилиндър за фонограф.

През 1890–те години технологията се променя и се осъществя преминаването от цилиндъра на фонографа към много по-лесната за тиражиране плоска и кръгла грамофонна плоча. Грамофоните стават много популярни и разнообразни по вид.

Колекцията на НПТМ включва различни грамофони, повечето от които са механични – с пружина, навивана на ръка с манивела.

Преобладават преносимите грамофони, които в затворено положение придобиват формата на куфарче. По-голяма част от тези уреди са производство на водещи световни компании като: американската His Master’s Voice, нидерландската Philips и германската Telefunken. С навлизането на електричеството за битови нужди се появяват и електрически грамофони. Музеят съхранява един от тях, производство на Philips от края на 1930-те години, с изцяло бакелитов корпус.

Преди ерата на дигиталния звуконосител широко са употребявани още магнетофонни ролки или аудио-касети с магнитна лента. Този технологичен период също е много важен. От него в колекцията на музея има лентови апарати като италианските Geloso, германските Smaragd (1957 г.) и др. Съхранен е и представител на произвежданите през 1970-те години във Велико Търново български магнетофони „Рилфон“.

Сред интересните експонати е американският магнетофон Chicago от края на 40-те год. на ХХ в. При него магнитният запис е осъществен върху стоманена нишка. Технологията е открита през 1898 г. и е в употреба до средата на ХХ век.

Колекцията се обогатява във времето и този процес продължава.

Текстът е част от каталога на НПТМ „Избрано от колекциите на Националния политехнически музей“, издаден през 2019 г. с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.