Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди в колекцията на Национален политехнически музей

Колекциите на Национален политехнически музей: Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Национален политехнически музей в София се включва в инициативата на историческия сайт “Сторник”, който покани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.

Всяка седмица „Сторник“ ще представя любопитен материал за отделна колекция в НПТМ. Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Съхраняваните в Национален политехнически музей образци на звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди са от последната четвърт на XIX в. до втората половина на ХХ в. Най-старите в колекцията са фонографът на Томас Едисон – първото успешно устройство, което успява да възпроизведе човешки говор и Dictafon – уред за осъществяване на аудиозапис върху восъчен цилиндър за фонограф.

Фонографът на Thomas A.Edison, САЩ, 1903 г. Размери:420х310х210 мм. Материали: дърво, метал. Колекция: Национален политехнически музей

През 1890–те години технологията се променя и се осъществя преминаването от цилиндъра на фонографа към много по-лесната за тиражиране плоска и кръгла грамофонна плоча. Грамофоните стават много популярни и разнообразни по вид.

Колекцията на НПТМ включва различни грамофони, повечето от които са механични – с пружина, навивана на ръка с манивела.

Механичен грамофон Polyphon Musik, Германия, 1920-те. Размери: 400х400х350 мм. Материали: дърво,метал. За да се увеличи силата на звука, двете вратички се отварят, а за да се намали – едната остава затворена. Колекция: Национален политехнически музей

Преобладават преносимите грамофони, които в затворено положение придобиват формата на куфарче. По-голяма част от тези уреди са производство на водещи световни компании като: американската His Master’s Voice, нидерландската Philips и германската Telefunken. С навлизането на електричеството за битови нужди се появяват и електрически грамофони. Музеят съхранява един от тях, производство на Philips от края на 1930-те години, с изцяло бакелитов корпус.

Механичен грамофон Carlet II. Производител Odeon, Берлин, Германия, 1930-те. В затворено положение е с размер 260х330х200 мм. Изработен от дърво, метал и кожа. Има възможност да работи със 70 до 100 оборота. Колекция: Национален политехнически музей

Преди ерата на дигиталния звуконосител широко са употребявани още магнетофонни ролки или аудио-касети с магнитна лента. Този технологичен период също е много важен. От него в колекцията на музея има лентови апарати като италианските Geloso, германските Smaragd (1957 г.) и др. Съхранен е и представител на произвежданите през 1970-те години във Велико Търново български магнетофони „Рилфон“.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: