На 3 април (22 март стар стил) 1879 г. Учредителното събрание в средновековната българска столица Търново решава за столица на новото Княжество България да бъде избран град София.
Идеята за избора на София за столица идва от проф. Марин Дринов. Предимството на София е географското й положение. Тя е в центъра на Балканския полуостров и естествен кръстопът на всички пътища, които пресичат региона. София е разположена на най-важния път на Балканите, който свързва Европа с Азия. София заема средищно място в българските земи – за територията, населена от българи, може да се съди от обхвата на Българската Екзархия, учредена със султански ферман през 1870 г., за да бъде църковна организация на българите в Османската империя. С избора на София за столица се създават условия управлението на бъдещето Княжество България, което включва само днешната Северна България и Софийския регион, да полага грижи за съдбата на българите, които остават под властта на Османската империя. Градът има и добра естествена защита срещу евентуални вражески нападения. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението. Това са предимствата, които изтъква проф. Дринов.
„Ние имаме две столици: Търново – историческа и София – правителствена“
Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, който ръководи Временното руско управление в България до юни 1879 г., се вслушва в съветите на проф. Дринов, въпреки че като по-подходящи за столица тогава се смятат Търново или Пловдив. Той успява да убеди институциите в Русия, че направеното предложение е разумно. При обсъждането в Учредителното събрание на Органическия устав (конституцията) дискусията по въпроса за избор на столица е кратък. Драган Цанков слага край на разискванията и заявява: „Ние имаме две столици: Търново – историческа и София – правителствена. Гласуването на 3 април 1879 г. е разгорещено и София е избрана за столица с два гласа преднина.
Кой всъщност е Марин Дринов?
Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище в занаятчийско семейство. Завършва взаимно и класно училище в Панагюрище, след което три години е подучител във взаимното училище. През есента на 1858 г. с помощта на Найден Геров отива в Киев и посещава философския клас на Семинарията. От 1861 г. до 1865 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. След това става домашен учител в семейството на княз Голицин (до 1870 г.) и пътува до Австро-Унгария, Франция, Италия, Швейцария. През този период Дринов посещава много европейски библиотеки, архиви и музеи, където събира материали за българската история. През 1872 г. Марин Дринов защитава дисертация в Московския университет, след което е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет, където от 1876 г. е професор.
През 1869 г. Дринов е един от основателите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) в Браила. Той е негов пръв председател (1869-1882 г., 1884-1898 г.), а от 1898 г. – почетен член.
Като поле за историческите си изследвания Марин Дринов прави исторически преглед на българската църква още от самото й създаване; занимава се с произхода на българите, заселването на славяните на Балканския полуостров; пише за Кирил и Методий (според проучванията на Марин Дринов бащата на солунските братя е българин), за техните ученици, Евтимий Търновски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, за българските печатари през XVI век, българската литература от XIX век, за новобългарската азбука. Той събира и обнародва народни песни, прави етнографски и фолклорни проучвания.
Марин Дринов участва във Временното руско управление (1877-1878 г.) като помощник на вицегубернатора на София – княз Черказки. След Освобождението Дринов управлява Отдела за народно просвещение и духовни дела. Като съветник на княз Дондуков участва в изработването на проект за Търновската конституция. Той изработва и проекта за Устава на Държавния съвет през 1881-1883 г.
Проф. Марин Дринов умира на 28.02.1906 г. в град Харков, днешна Украйна.
Източници на информация: Дигитален архив Марин Дринов – БАН, Столична община, Регионален исторически музей София. Снимка: изглед от площад „Света Неделя“ в София, 1903 г., източник: НБКМ-БИА, Сбирка „Портрети и снимки“
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.
