Истории

РИМ В. Търново разказва: Посещенията на Васил Левски в старата столица

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Текстът на Регионален исторически музей Велико Търново се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РИМ Велико Търново има 23 експозиции и музейни обекти във Велико Търново и региона, сред които са архитектурно-музейните резервати „Царевец“ и „Трапезица“, църквата „Св. 40 Мъченици“, Археологически музей, музей „Възраждане и Учредително събрание“ и др. Открийте Регионален исторически музей Велико Търново онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Документирани разкази за посещенията на Васил Левски в Търново оставят неговите съратници Христо Иванов Големия и Филип Симидов. Според тях Левски посещава старата столица три пъти. Местните краеведи и историци Йордан Кулелиев, Пенчо Крусев и Недялко Каранешев през 40-те и 50-те години на XX век подготвят редица публикации по темата. Те са базирани предимно на спомените на революционни дейци и техните наследници. Събраните материали непосредствено след Освобождението са най-автентични и достоверни защото в по-късните разкази авторите преосмислят събитията, героизират или изопачават паметта за конкретни личности и събития.

Христо Иванов Големия описва първото посещение на Левски в Търново по следния начин: „През лятото на 1870 година дойде Левски, което стоя 3-4 дена и разговаряхме за всичко подробно за навсякъде по България. И уж посъбрахме по-младите българчета и им говорихме, за да се заловят искрено за работа. И тръгна по-добре да кажем. Местихме го от къща на къща, додето че си и тръгна… защо го местехме, защото го разхождахме из Търново, на театрона „Свети Никола”, на училището на Момчеооглу, на кафенето на панталонджийската еснафска одая (теке тогава се наричаше). И спа 1-2 нощи там и го сварил Колоаса (началник на полицията) в туй теке.”

През лятото и есента на 1870 г. Васил Левски подготвя проект за революционен закон на Вътрешната революционна организация. Заедно със своите помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи, той обиколя из страната, среща се с дейците на комитетите. Бойните другари четат и коментират отделните точки в революционния документ.

За тези събития Христо Иванов отбелязва: „В гр. Лясковец, 1871 г., у Марин Станчев в къщата дойде Васил Ив. Левски, Димитър Общи, Ангел Кънчев, носещи ръкописния закон за комитетите, които да се водят по него, за одобрение от частните комитети.” В събранието от Търново участват познатите революционери Христо Иванов и Йордан Йорданов Инджето, както и учителя Христо Брусев. Последният напуска заседанието, изплашен от предателство след многото разисквания и препирни. Късно през нощта Васил Левски и неговите помощници пристигат в Търново, за да се срещнат с местните революционни дейци Иван х. Димитров, Никола Гарибалди, Стефан Пачов и да обсъдят революционния закон. Това е второто посещение на Апостола в Търново.

В запазения ръкопис на Йордан Кулелиев, посветен на Христо Караминков и неговото семейство, един от акцентите е посещението на Васил Левски в Търново. Семейството на Караминков се поставя в услуга на Вътрешната революционна организация. В неговия дом има изградени тайници и скривалища. Васил Левски ползва като тайни квартири домовете на търновките Мария (Мота) Караминкова, Аника Костова, ханът на Бяла Бона Станчева и къщата на баба Рада.

Събраните спомени на внуците на баба Мария Караминкова потвърждават публикуваните мемоари на Христо Иванов Големия. Иван Халачев – бивш опълченец и неин внук – разказва през 1936 г.:„Къщата на баба Мота бе комитетска къща. Тук се държеше комитетския код и комитетските вещи. Тук се пазеха книгите на отца Матея Преображенски. Аз помня дохождането на Васил Левски, Ангел Кънчев и другите революционери. Аз бях при баба си и при вуйка си Христо Караминков”. 

„Васил Левски и Миткалото“- картина на Иван Петров, 1968

Същите сведения за посещението на Васил Левски в Търново дават и внучките на баба Мота – Анастасия, Невяна и Молка (Мариола).

Йордан Кулелиев събира биографични бележки и за Христо и Филип Симидови – участници в Търновския революционен комитет и съратници на Левски. При тайните си срещи с Христо Иванов Големия в Търново, Апостолът отсяда и в шивашката работилница на техния брат Димитър Симидов, която се намира в Стамболовия хан. За това посещение спомени оставя Филип Симидов: „Христо Иванов назначи мен и Стефан Стамболов да караулиме през нощта. Каква радост бе у нас двама ни, когато бидохме удостоени да видиме лично Апостола и да го вардиме ние!

Васил Левски пристига в хана късно през нощта и остава да пренощува там заедно с Христо Иванов. На другата сутрин той излиза от дюкяна на Владимир Чохаджията и охраняван от разстояние от Филип Симидов излиза от града покрай църквата „Св. 40 мъченици” и по пътя през Арбанаси се придвижва до Петропавловския манастир. Тук двамата другари се разделят.

Третото пребиваване на Левски в Търново е свързано със залавянето му в Къкринското ханче и престоя в Търновския затвор. За последната им среща разказва Христо Иванов: „На 1872 година декемврий 27, като се известихме от телеграфа, че е уловен В. Левски, не повярвахме…. Излязох ази пред дюгеня на вратата да гледам и като погледнах отдалеч, видях В. Левски, че зачулен с един ямурлук и си върти очите ту нагоре, ту надолу, но и ази го гледах все в очите да видя дали ще ми даде знак с очи, но из един път  съгледа и ми клюмна глава вместо „добър вечер” и с нажалени очи ме погледна вместо „прощавай” и замина колата бързо.”

Жива остава паметта за пътуванията на Васил Левски в Търновския край. В редица случаи историята и митологията се преплитат. Примерите са много и красноречиви, но те именно открояват големите личности.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Доц. д-р Светла Атанасова е главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” в Регионален исторически музей - Велико Търново. РИМ Велико Търново има 23 експозиции и музейни обекти във Велико Търново и региона, сред които са архитектурно-музейните резервати "Царевец" и "Трапезица", църквата "Св. 40 Мъченици", Археологически музей, музей "Възраждане и Учредително събрание" и др.  

error: Съдържанието на сайта е защитено