Истории Последни

Според новооткрити османски документи Васил Левски е роден през 1840 г.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

През настоящата 2021 г. историкът от Софийския университет проф. Пламен Митев и Григор Бойков, доктор по османска история от Историческия факултет на Университета Билкент в гр. Анкара, Турция, публикуват  в сп. „История“, кн. 1, статията „Документални свидетелства за годината на раждане на Васил Левски“. Въз основа на регистър за мъжкото население на Карлово, съхраняван в Османския архив на Истанбул, двамата обосновават тезата, че Васил Иванов Кунчев най-вероятно е роден не през 1837, а през 1840 г.

Нюфуз регистрите, какъвто е и използваният от тях  документ, са съставяни през 30-40-те години на ХIХ век от османската администрация с цел събиране и предоставяне на централното управление на Османската империя на „надеждни и актуални данни за мъжкото население“, чрез които се уточняват „броя на годните за военна повинност мюсюлмани и размера на данъците, събирани от немюсюлманите“ (цитатите в статията са по сп. „История“, кн. 1, 2021, Документални свидетелства за годината на раждане на Васил Левски“, автори Пламен Митев, Григор Бойков). Тези регистри са „форма на протопреброявания [т. е. първични преброявания], която включва цялото мъжко население на империята“. Тяхното създаване е част от поредицата реформи за „оптимизация на административния капацитет“ на държавата след ликвидирането на еничарския корпус от султан Махмуд II (1808 – 1839 г.) и създаването на нова структура на армията за справяне с поредната следвоенна криза. Записите за един град или село в такива документи представляват пълен поименен списък на наличното мъжко население – главата на домакинството, неговите синове, братя, внуци и всички други членове. Всички те са описвани индивидуално със съответните им отличителни белези като възраст, ръст, цвят на очите и косата, лицево окосмяване, в повечето случаи се посочва и упражняваната професия.

В своята работа по установяването на факти за семейството на Левски и за неговата рождена дата авторите използват „възможно най-широк спектър от различни по вид регистри на данъци  и население“, които са съставяни от османската власт след 30-те години на ХIХ век. Установено е, че османските служители проявяват „по-голямо усърдие при регистрацията на децата, момчетата и младежите“, които са бъдещите военни попълнения в турската армия. Най-ранният регистър, в който се открива информация за семейството на Васил Левски, е датиран от 1833 г. и се съхранява също в Османския архив в Истанбул. В джизие регистъра са описани поименно християните в нахиите (най-малката административно-териториална единица, първоначално равностойна по обхват на казата, а впоследствие нейно подразделение) Гьопса и Конуш, част от казата Филибе (дн. Пловдив). Жителите християни на гр. Карлово – център на Гьопсенската нахия, като  платци на данъка джизие (поголовен данък, събиран от немюсюлманското население), са описани с четирите махали – Михал, Сърб, Табак и Пейо, които населяват. При описанието на Табашката махала, разположена в източната част на града, са включени характеристики на следните данъкоплатци: „кабзъмал [в случая – прекупвач или доставчик на плодове и зеленчуци] Въло, син на Кунчо, възраст – 30, средна категория; синът му Иван, възраст – 6; брат му Иван, син на Кунчо, възраст – 20, средна категория“. Всъщност това е домакинство, начело на което е Въло (чичото) и към него се числи брат му Иван (бащата) на Левски, който все още е неженен и няма данни за негов син. Този документ, според авторите, е „първото ясно доказателство за време“, в което Васил Левски все още не е роден.

Вторият извор (нюфуз регистър) включва данни за времето от 17 март 1839 г. до 4 март 1840 г. Ако Васил Иванов Кунчев е роден през 1837 г., то към датата на съставяне на документа, той „би трябвало да е момче на две години и да попадне сред описаните от османския регистратор лица“. Вписаните данни установяват липса на „лице, наречено Васил, син на Иван Кунчев“ и тази констатация отхвърля възприетата  досега рождена дата като невярна. Но се откриват интересни физически характеристики на бащата: „висок на ръст, с руси мустаци, възраст – 35“.  Никаква информация за Левски не се съдържа и в трети регистър, датиран 5 март 1840 – 22 февруари 1841 г. Това все повече потвърждава тезата, че „официализираната“ досега дата следва да бъде ревизирана. Пл. Митев и Гр. Бойков коментират, че ако Васил не фигурира в регистрацията от 1840 г., то е поради два факта – или все още не е роден (данните по регистрацията са събирани през пролетта или ранното лято на 1840 г.), или е бебе на много невръстна възраст, за да не бъде описан.

Най-ранният османски писмен извор, в който поименно е споменат малкият Васил, е регистър от 22 януари 1844 до 9 януари 1845 г. Домакинството на Въло, син на Кунчо и брат на Иван, продължава да живее в карловската махала Табак, но вече има значително разрастване – с още двама Вълови сина (Кунчо на възраст 5 г. и [Х]ристо на 2 месеца). А на брат му – гайтанджията Иван, който е отбелязан с възраст 40-годишен, е вписан синът му Васил на 4 години и другият му син [Х]ристо на 2 месеца.Т. е. в периода 1840-1844 г. братята Въло и Иван стават бащи на по двама сина.

За раждането на Васил Левски към 1840 г. насочват и мемоарните бележки на Панайот Хитов, Васил Стоянов, Христо Иванов – Големия. А арестуваният заедно с Апостола в Къкринското ханче Никола Цвятков свидетелства пред летописеца на Ловеч и Ловешкия революционен комитет д-р Параскев Стоянов, че при първия им разпит в Търново Левски твърди, че „бил 32-годишен“. Това твърдение  отново насочва към рождена година 1840-та. 

Чрез записите в този регистър се установяват данни и за Васильовите братя – Христо, записан към 1844 г. като бебе на два месеца и най-малкият Петър, който още не е роден. Важно уточнение се прави и относно месторождението на Васил Левски. Той се ражда в карловската махала Табак, където се намира къщата  на Въло Кунчев. Но към средата на 40-те години на ХIХ век този дом отеснява и се налага семейството  на Иван Кунчев да се премести в сочената днес за „родна“ къща на Левски, където се намира днес и неговият музей. Този факт се потвърждава в регистър от 1845 г., според който домакинството на Въло Кънчоглу вече се състои от трима данъкоплатци или брат му заедно с децата си се отделя самостоятелно.

Още едно важно разкритие е направено при работата с османските документи. В регистър от 13 януари 1850 до 13 декември 1850 г. са вписани промени, настъпили сред населението от Пловдивския регион през описаната 1850 г. За Табашката махала в Карлово е записан значим за семейството на Васил Левски факт, смъртта на баща му: „Иван, син на Кунчо, възраст – 46, средна категория. Починал на 15 Рамазан 1266 [25 юли 1850 г.]“.

Двамата автори – проф. Пламев Митев и д-р Григор Бойков – правят няколко важни извода въз основа на текста на документите: Васил Левски е роден не през 1837 г., а през 1840 г.; бащата на Апостола – Иван Кунчев, умира на 25 юли 1850 г.; родната къща на Дякона се е намирала в Табашката махала на Карлово, а семейството на Иван и Гина Кунчеви се установява в дома, където понастоящем се помещава Националният музей „Васил Левски“, едва години след раждането на Апостола.

Тази нова фактология  „тепърва трябва да се променя“ и да се „утвърждава“ в националния календар. Така към утвърдения от Стоян Заимов точен рожден ден 6/ 18 юли (стар/ нов стил) трябва да се прибави ревизираната рождена година 1840-та  и да  обобщим, че Васил Левски – Апостола на българската свобода е роден на 6/ 18 юли 1840 г. Предстои ни да отбележим 181-годишнина от неговото рождение.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

„Нему друг равен нямаше“ – как Левски създава мрежа от тайни комитети
Как историците откриват коя е рождената дата на Васил Левски?
Родът на Васил Левски
„Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“ – историята на автобиографията на Левски

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук
Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. От 1986 до 2018 г. работи в Исторически музей – Габрово, от 1989 като уредник в отдел „История на българските земи през ХV –ХIХ век”. Автор на книгата “Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” (2001 г.). Съавтор на историческата поредица “Габрово – живият град” и книгите „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Председател на сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово".

error: Съдържанието на сайта е защитено