Гръцкият учен Хипократ развива учението, че „телесните течности“ определят здравословното състояние. Тези течности според древното учение са кръв, флегма, жълта жлъчка и черна жлъчка. Черната жлъчка на гръцки се казва µέλαινα χολή и причинява меланхолия. Когато флуидът, който се нарича меланхолия, завладява останалите телесни течности, тогава човек се поддава на страшни и тъжни неща.
Арабските учени възприемат учението на Хипократ, но въвеждат собствена терминология. Черен на арабски е sawad, а черната жлъчка съответно е sawda. В османски думата е заета във формата sevda. Освен черната жлъчка, с тази дума се описва състоянието на дълбоко страдание и копнеж, свързано с несподелена любов, на любовна болест.
Мотивът за влюбването като за болест е широко застъпен в народната поезия на балканските народи (То не е болест от Бога, току е болест от мерак). Влюбеният моли за милост, която на турски се казва аман, и припевът аман-аман е широко разпространен в песните. Влюбването се сравнява с пожар (изгорях за тебе) и любимата се нарича изгора. В крайна сметка думата севда става синоним именно на „изгора“:
На сърце ми лежи
една люта змия.
Не ми било змия
току кара севда.
У нас Севдалина често е името на възлюбената (Севдалино моме, севдо моя), а в Босна песните за несподелена любов носят името севдалинки. Най-популярните севдалинки имат красноречиви названия: Девойка соколу зулум учинила; Разболе се Султан Сулейман; Дошла вода от брега до брега.
Любовното страдание се описва със сравнения, достигащи космически размери:
Небето да бе книга,
морето – мастило,
не стигат да напиша
любовното писмо.
Този стих е от стара градска песен, но метафората има древни корени. Намираме почти буквало съвпадение в една стара сефарадска песен от Солун:
El Cielo kero por papel, La mar kero por tinta, Los arboles por pendola, Par escrivir mis lagrimas /Небето искам за хартия, морето искам за мастило, дървета за перо, за да опиша сълзите си/
Не е съвсем ясно дали този мотив е възникнал на Балканите или испанските евреи са го донесли още от старата си родина. Във всеки случай арабският термин sawda продължава да живее и в Пиренейския полуостров. Португалската производна дума saudade означава носталгичен копнеж или меланхоличен блян по нещо, за което човек милее. Смята се, че думата е придобила актуалност по време на великите географски открития, когато жените тъгуват по мъжете си, които заминават на пътешествия в незнайни морета и често загиват в корабокрушения или просто никога не се връщат. Сега saudade е централен мотив в португалското фадо – вид „кахърна“ музика, възникнала през XIX век.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
