Истории

Как историците откриват коя е рождената дата на Васил Левски?

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

На 6 юли по стар стил (18 юли по нов стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви се ражда синеокото момче, което в следващите десетилетия ще се изгради като безспорно най-авторитетния водач на националната ни революция – Васил Иванов Кунчев, наречен Левски.

Липсват автентични документални свидетелства за рождената дата на Левски, историците я „откриват“ по спомените на негови близки родственици, които са записани след 1878 г.

Левски – „роден два-три деня преди или след Петровден“

Първият му биограф Георги Яковлев Кирков издава през 1882 г. брошурата „Васил Левски (Дяконът)“. През 1883 г. Захарий Стоянов създава втората биографична книга за Левски. Книга за „Васил Левски Дяконът” издава през 1895 г. и Стоян Заимов. Първите двама бележат, че той е роден около Петровден в 1837 г. без посочване на конкретната дата. Заимов пише най-конкретно за времето на неговото рождение: „Той се е родил на 6 юли 1837 г. в Карлово” (18 юли по нов стил). На 6 февруари 1898 г. върху страниците на в. „Юнак” опълченецът Иван Кършовски публикува поредната биография на Апостола, в която сочи като рождена дата 26 юни 1837 г. Две години по-рано – през 1896 г. един от първите български историографи Георги Димитров  във втори том на своята история „Княжество България” сочи за рождена дата 26 юни, позовавайки се на сведения, получени от Андрей Начов, съпруг на сестрата на В. Левски – Яна. Всички са единодушни – неговото раждане се случва около Петровден. Или както пише З. Стоянов – „Два-три деня преди или след Петровден”  или по стар стил  това е  29 юни.

Уточняването на рождената дата на Апостола  се дължи на историка Димитър Страшимиров, разпитал през 1895 г. обстойно  живите все още негови роднини по повод откриването на паметника на Левски в София. Особено полезен е споменът на първия му братовчед и съименник Васил Караиванов. За опорен пункт е взета сватба от лятото на 1837 г. Според църковния катехизис (книга за основните положения в християнското учение) преди Петровден сватба не се прави (т. е. по време на пости). Изчакана е неделята – тогава 4 юли. Иван и Гина Кунчеви са определени за т. нар. побащини (стари сват). Но Гина не участва във сватбата – или е вече родила, или не е в състояние да присъства. Изключва се раждането да е станало преди сватбения ритуал – иначе би се запомнило сливането на двете събития. Най-вероятно очакваното дете се ражда два дни след сватбата (според сведения на роднинския съвет)  на 6 юли 1837 г.

Относно годината на рождението проф. Пламен Митев от Софийския университет коментира, че освен „официално възприетата 1837 г., през последния четвърт век са лансирани поне още две възможности – 1843 и 1846 г.  И проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет, потвърждава: „преглеждайки всички познати свидетелства за рождението на Левски, сам се убедих, че наистина става дума за 1837 г.”.

Нов и стар стил на датите – как да се ориентираме?

Бележка на редакцията: Въпреки че реалната дата на рождението на Левски е 6 юли, честването се извършва на 18 юли по т.нар. нов стил. През 1916 г. България преминава от Юлиански към Григориански календар, което налага „преизчисляване“ на историческите дати – така, „стар стил“ се наричат датите по Юлианския календар, а „нов стил“ – датите по Григорианския календар, валиден и до ден днешен. За историческите събития, случили се между 1 март 1800 и 28 февруари 1900 г. към датите от Юлианския календар се прибавят 12 дни, за да се преизчислят по новия Григориански календар – например рождението на Левски, 6 юли по стар стил, става 18 юли по нов стил; обесването на Левски, 6 февруари по стар стил става 18 февруари по нов стил). Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. Обесването на Левски, случило се на 6 февруари 1873 г. по стар стил, традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Защо Левски е обесен на 18 февруари, а не на 19 февруари (по нов стил)

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. От 1986 до 2018 г. работи в Исторически музей – Габрово, от 1989 като уредник в отдел „История на българските земи през ХV –ХIХ век”. Автор на книгата “Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” (2001 г.). Съавтор на историческата поредица “Габрово – живият град” и книгите „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Председател на сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово".

error: Съдържанието на сайта е защитено