Историци и публицисти, писатели и художници, привлечени от неповторимата духовна висота на карловеца Васил Иванов Кунчев, му отреждат достойно място в творчеството си. Българските творци се впечатляват от човека-загадка, от легендарния апостол, от пророческия гений, който днес остава в народната памет и чрез образите, създадени от тях.
Като прави преценка на дейността на Васил Левски, във в. „Знаме“ от 13 юли 1875 г. Христо Ботев цени появата му като нов етап в българското революционно движение, неговото влияние върху всички и прави първата му цялостна характеристика на международно явление.
На Ботев дължим и инициативата за първото популяризиране образа на Апостола. Почувствал потребност да се нарисува портрет на непрежалимия другар, той тръгва из зимните букурещки улици с т. нар. „байрактарска“ снимка на Дякона в джоба си, за да търси най-добрия гравьор. Автор на първата рисунка на Левски – гравюра на мед, е художникът Райс, сътрудник на Хр. Ботев при илюстриране на вестниците му. Като поставя фигурата на В. Левски върху фона на хайдушкия Балкан, осеян с облаци, гравьорът дообогатява най-ранната му фотография от 1867 г. Ботев отпечатва графиката в прочутия си календар за 1876 г.
Втората най-ранна творба, посветена на Васил Левски, е дело на Симеон Цоньов Симеонов от Трявна. Авторът е от известния зографски род на Витановци, първи братовчед е на Ангел Кънчев, помощник на Левски, който отсяда и в къщата на „образописеца“ при идванията си в селището. През 1876 г. той става байрактар на т. нар. Тревненска чета на зографите, която се влива в сформираната чета под водителството на Хр. Патрев, Т. Кирков и Ст. Гъдев, действала в началото на м. май с. г. в района на Новата махала (дн. квартал на Габрово). След като емигрира във Влашко, Симеон Цоньов се записва като доброволец в редиците на Българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора и в защитата на Шипченския проход. Творческия си талант прилага при рисуването на портрети по снимки, на картини по исторически теми, декори за представления, при направата на копия на фреските от Боянската църква. Творбата му с образа на В. Левски, изработена най-вероятно през годините 1879-1880 (през 1881 г. той умира), представлява рисунка с молив или креда, направена за фоторепродуциране. Това е първата многофигурна композиция за Левски, представяща обесването му. Любопитен факт е, че главата на Левски върху рисунката не е рисувана, а изрязана от снимка на Апостола в цял ръст с бели въстанически дрехи и голяма сабя, направена в Букурещ през 1868 г. в ателието на Карол Сатмари, и залепена – метод, практикуван и от други художници. Литографията му запечатва присъствието на поп Тодор Ст. Митов, причастил Апостола в неговия последен път към безсмъртието, което придава автентичност на разказа за съкровените мигове на Дякона под бесилото.
Левски е не само постоянна тема в творчеството, но и съдба за Георги Данчов – Зографина. Двамата работят заедно по устройството на тайни революционни комитети в южните български земи. По поръка на Васил Левски младият художник изработва тайния шрифт за кореспонденцията между комитетите в Тракия. След залавянето на Апостола Георги Данчов участва в организирането на четири засади на железниците по трасето към Цариград с надеждата да го освободят. Негов близък приятел и съратник от 1869 г., Зографа посяга шест пъти към четката и литографската креда, за да завещае на поколенията портрета на Апостола. Най-професионално е изпълнен третият вариант от 1896 г., съхраняван днес в Художествената галерия в Пловдив. Данчов създава композиционен портрет на Васил Левски – на фона са изписани базиликата-джамия „Св. София“ и наскоро открития паметник на Апостола в София. Дрехите са нарисувани по снимката му от 15 август 1870 г., а главата му – от т. нар. „полицейска“ снимка от 1872 г.
Както Иван Вазов и неговата поема „Левски“, разказите му за Апостола са първоизточник и вдъхновение за поетите и писателите след него, така и литографията на Данчов се явява първообраз за следващите поколения художници.
„Най-съвършеният синтез на мисъл и воля, на живот и дело“, Васил Левски привлича и по-късно във времето таланта на много живописци, графици и илюстратори. Иван Мърквичка прави през 1898 г. шест илюстрации към Вазовия разказ разказ „Апостола в премеждие“. Антон Митов рисува образа на Апостола с креда като илюстрация за тритомната история на Димитър Страшимиров за Априлското въстание, издадена през 1907 г.
Георги Черкезов прави през 1931 г. портрет – цветна репродукция на Левски. Известни са и потретите от други български автори като Борис Ангелушев (“Окованият Апостол“, “Обесването на Васил Левски“, 1942 г.), Никола Кожухаров (“Залавянето на Васил Левски“, 1952 г.), Васил Стоилов (“Левски основава революционен комитет“, „Левски сред шопите“), Калина Тасева (“Левски пред съда на портата“), Александър Поплилов, Жечко Попов, Дечко Узунов, Васил Горанов, Пламен Вълчев.
„Не съм видял и надали ще видя в живота си други такъв народен човек като него”
След залавянето на Левски неговият близък съратник и верен другар Николчо Цветков – Бакърджията възкликва: „Не съм видял и надали ще видя в живота си други такъв народен човек като него”, защото Апостола съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността, идеализма и феноменалната смелост на бунтаря с прагматизма на организатора. Христо Ботев възпява Левски като най-свидния син на България, а Иван Вазов сравнява неговия нравствен подвиг със саможертвата на Спасителя. Английската писателка и историк Мерсия Макдермот изяснява „загадката“ Левски, като обобщава : „Това изтънчено съчетание от стомана, твърдост и чувствителност, от пламък и лед, от неумолимост и състрадателност, от гордост и смирение, от вяра и липса на илюзии създава един характер с необикновена симетрия. Неслучайно хората свързват образа му с представата за светлината, вместо да описват характера му с по-определени епитети“.
ОЩЕ СТАТИИ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ В САЙТА „СТОРНИК“:
Как историците откриват коя е рождената дата на Васил Левски?
Родът на Васил Левски
Според новооткрити османски документи Васил Левски е роден през 1840 г.
Защо Левски е обесен на 18 февруари, а не на 19 февруари (по нов стил)
„Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“ – историята на автобиографията на Левски
„Нему друг равен нямаше“ – как Левски създава мрежа от тайни комитети
РИМ В. Търново разказва: Посещенията на Васил Левски в старата столица
