Истории

„Нему друг равен нямаше“ – как Левски създава мрежа от тайни комитети

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Ако Левски е наричан Апостол на свободата, то не е само защото работи за политическото освобождение на България, а защото се бори за общество от свободни хора. Левски е велик не само защото е последователен и безспорно един от най-талантливите организатори на освободителната революция, не само защото е безумно смел и решителен, а защото всички тези характеристики за него се фокусират в  идеала му за един справедлив бъдещ свят, съобразен с божествената същност на човешката природа.

„Нему друг равен нямаше“ извисява неговата роля Данаил Хр. Попов, пръв съидейник и деен съратник на В. Левски при изграждане на Вътрешната революционна организация. „Радвам се на Левски, че той неуморно се труди за общото благоденствие“, пише през 1871 г. войводата  Филип Тотю.

Васил Левски излиза със своите идеи на сцената на българското революционно движение в края на 60-те години на ХIХ век. След като в предишните десетилетия са предприети множество неуспешни опити да се разреши българския въпрос чрез единство в действията с другите балкански народи, следва период, в който обективните вътрешни и външни условия са изключително благоприятни за развитието на революционния процес в Българско.

Комитетите на Левски

На Левски му предстои да преосмисли миналото, да постави на нови основи националноосвободителното ни движение, като разработи политическите и стратегическите планове за  развитието му. Дейци като Левски „в едно късо време покриха България с цяла мрежа от революционни комитети… Народът показа, че без вътрешна организация е невъзможно всеобщо въстание с една или две незначителни чети” – бележи Христо Ботев във в. „Знаме” от 13 юли 1875 г. Комитетите започват много бързо да никнат от двете страни на Балкана – в Мизия и Тракия. Левски намира подкрепа за тайната си, конспиративна дейност главно в средите на интелигенцията  – учители, свещеници, читалищни дейци, но  и сред търговското и занаятчийско съсловие.

Броят на създадените от Апостола комитети е трудно установим, но според изследователите те са стотици. Проф. Дойно Дойнов бележи, че в Мизия „дейни комитети“ има в Търново, Лясковец, Елена, Габрово, Севлиево, Трявна, Плевен, Тетевен, Враца, Лом, Никопол и др. Той коментира още: „Вярно е, че за много от  тези комитети няма документални данни“, за по-голяма  част това са „преди всичко спомени и предания“. И  обяснява този факт с обстоятелствата, че обиколките му из „Българско“ са „толкова тайнствени“, колкото и началото на неговото пътуване до Цариград, откъдето започва реализацията на намеренията му. Събрал „разнообразна  и богата информация“, Левски решава да се запознае на място с тежненията на народа, да провери готовността на българите за борба.

Обиколките на Левски в българските земи

Първата му обиколка (януари-февруари 1869 г.) е опознавателна, без строго конкретизирани цели, без опити за създаване на комитети по подобие на тези, които още през 1853 г. инициира Раковски или в 1866 г. създава ТЦБК. Проф. Крумка Шарова счита, че по време на първата обиколка Левски „създава структура от типа на опорните и мобилизиращи пунктове за формиране на вътрешни чети“.

В. Левски предприема втората си обиколка (май – края на август 1869 г.) с идеята да потърси средства, както и с надеждата за подкрепа от емитрантските среди  и центрове. Обиколката трае четири месеца и  вече няма само проучвателна цел, а главно той полага основите на комитетското дело в Българско, както твърдят спомени. Пътят му  отново е „таен, трудно установим“. Дългогодишният изследовател на делото на Левски проф. Д. Дойнов бележи, че през 1869 г. „започва процесът на възникване, на опипване на почвата и където е възможно –  на създаване на ядра на съмишленици“. При среща в Трявна Апостола предлага „да се работи в читалището чрез просветна и обществена полезна дейност“, чрез която да се „подготви гражданството и за участие в революционната, освободителна дейност“. И при тази втора обиколка той се среща със стотици българи – преди всичко участници в чети  и легии, които „са готови да го последват в новото начинание“. Участници в срещите са и млади, буйни младежи, които също „изразяват готовността си за патриотично действие“.

През май – есента на 1870 г.  Апостола отново посещава редица селища, работи по съставянето на Проектоустава на Българския революционен централен комитет (БРЦК), започва да води  и бележник, в който вписва ценни  и разнообразни сведения от личния си живот  и революционна дейност. През 1870 г. от Гюргево Левски се озовава най-напред в Русе, след това посещава Ловеч, Търново, Горна и Долна Оряховица, Лясковец, Елена, Трявна, Габрово. В тези селища се среща със свои съратници, организира събрания, създава комитети.

Портрет на Васил Левски. Този оригинал е запазен от Георги Данчов – Зографина и подарен на НБКМ от синовете му Никола и Иван Г. Данчови през 1953 г. Той е бил размножен и разпространен от турската полиция във връзка с издирването на Левски след Арабаконашкия обир (1872). Източник: НБКМ-БИА C 65

На Васил Левски се налага да защитава близо година своите нови идеологически и тактически позиции пред емиграцията. На 20 юни 1871  г. той пише до емигрански дейци от Влашко: „Да си работим както ни стига умът, че от вас комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем“. Разочарован от емигрантите той  пише още: „За отечеството работим, байо! Кажи ти мойте и аз твойте кривици, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора“. Със същата дата е и писмо, отправено от Апостола до габровеца Райчо Попхристов, чрез което отхвърля  претенциите на емиграцията  за ръководно място в освободителното движение и на когото пише: „… нали дойдох нарочно из Българско да ви представя народното мнение на простия и на учений ни народ в Българско?… Мисля и надявам се да вървите по народното ни вишегласие“; „представителите ни из Българско, вече ги имаме от няколко градове и села готови, а по нейде йоще ги избират“. Левски осъществява принципа на вишегласието чрез Централния комитет в Ловеч – необходимо е „да се свири от едно място“, т. е. общ за всички действен център.  Левски се завръща в България, без да е намерил необходимата му подкрепа.

Тайната на комитетската мрежа и дейци

От януари до декември 1871 г. той развива активна деятелност за организиране и укрепване на комитетската мрежа. Левски изгражда стъпка по стъпка величавото си комитетско дело и революционната организация тръгва бързо напред. Създадените от него комитети постепенно се превръщат в нови революционни ядра. Те не са само групи, съставени от съмишленици, не са само структурна форма за  извършване на агитационна и разяснителна работа. Те са и политически, организационни и бойни единици в общата им система. В тях се привличат  и активизират стотици, хиляди обикновени хора, подготвят се за бъдещата борба. Въвеждат се псевдоними на апостолите, Левски въвежда и революционни синоними на селища, комитети и дейци. На заседание от 11 ноември 1871 г. в Трявна той обяснява, че „във всички градове ще има  комитети, че учителите  трябва първи да застанат начело“. В спомените си Христо Даскалов,  член на Тревненската организация, споделя, че за „да прикрием комитета, той ни посъветва да бъде под булото на читалището“. Строгата вътрешна дисциплина, изключителните грижи за опазване на революционната тайна и суровите наказания  на провинилите се, прилагани чрез тайната полиция, израстването на професионални революционери апостоли, характеризират  новата комитетска организация като високо постижение в революционната практика на българския народ.

Помощниците на Левски трябва да са „разсъдителни и безстрашливи“

За въвеждането им в работата Васил Левски осъществява съвместна обиколка с помощниците си Ангел Кънчев  и Димитър Общи.  „Апостолите не срещаха големи затруднения в пропагандата, защото тоя знаменит агитатор беше отворил навсякъде път в по-големите градове и села. И ние вървяхме из неговите пътеки“ – пише летописецът на Априлското въстание Захарий Стоянов за Левски  и работата по подготовката на българите. През есента на 1871 г. вече с двамата си помощника Левски  поема  да обикаля градове и села. Тази есенна обиколка е най–продължителна, но и най-резултатна – „време на истински подем, на растеж на Вътрешната революционна организация“ според проф. Дойнов.

Левски е особено „взискателен в подбора на водачи на революционното движение, на избора на войводи, куриери, помагачи и най-вече на своите помощници и най-близки съратници“. В писмо до Любен Каравелов от 16 септември 1872 г. той му пише, че може да се довери на хора „разсъдителни и безстрашливи“, „постоянни и великодушни“. На разпита пред  следствената комисия,  след залавянето  му поради участие в обира на турската поща в прохода Арабаконак,  Димитър Общи  бележи как е въвеждан  крачка по крачка в работата. Според показанията му първоначално той не  е допускан на събранията в Ловеч и Троян, по-рядко на събиранията в Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Чирпан, Стара и Нова Загора, Сливен, Котел, Елена, Трявна,  Габрово, Севлиево.  „Не ме допущаха“, „не ме заведоха“, „направиха събрание без мене“  се оплаква Д. Общи. „Изпитвам човека в работата и така го пущам за по-нататък“ – заявява Левски относно обвиненията на Общи  за пренебрегването и за едноличното ръководство на комитетското дело. И Апостола още счита, че  „стажуване[то] на народната нива“ е „висшето училище“ за всички апостоли,  необходимо условие „за успеха на апостолската мисия“, затова той предпазливо ги въвлича в революционната работа, в комитетските тайни.

Една от „най-колоритната личности сред народните възрожденски дейци“ е Матей Преображенски – Миткалото, „сърдечен другар и побратим“ на Апостола. Той е „най-сигурният и изкусен куриер на организацията“ –  разнася важни сведения, писма, прокламации от Влашко за Българско, но и го придружава в мисията му по създаване на местни комитетски структури.

„Поколения след поколения ще се сменят, но той, Левски ще съпътствува всяко поотделно, съвременник на всички възрасти и на всички епохи, за когото няма никакъв залез, все същият в миналото и днес, и в безкрайните перспективи на бъдещето“, пише през 1963 г. писателят  Константин Константинов.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Как историците откриват коя е рождената дата на Васил Левски?
Защо Левски е обесен на 18 февруари, а не на 19 февруари (по нов стил)

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. От 1986 до 2018 г. работи в Исторически музей – Габрово, от 1989 като уредник в отдел „История на българските земи през ХV –ХIХ век”. Автор на книгата “Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” (2001 г.). Съавтор на историческата поредица “Габрово – живият град” и книгите „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Председател на сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово".

error: Съдържанието на сайта е защитено