Родослов

Родът на Васил Левски

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

„Сторник“ публикува текст за родословието на Васил Иванов Кунчев – Левски, представен в сайта на Национален музей „Васил Левски“ в Карлово:

Васил Иванов Кунчев – Левски е наследник и представител на стари карловски родове: Караиванови по майчина и Кунчеви по бащина линия. Сред предците на Апостола са много горди и непокорни българи – Драгой, Видул, Кръстил, Върли Гюро, Иван Тахчиев, Генчо, Васил Караиванов.

Дядото на Левски по бащина линия Кунчо, който е бил бояджия, има пет, а по други сведения седем деца, които оставят многобройно потомство.
За родствениците на Васил Левски по майчина линия има повече сведения. За основател на рода се приема Кара Иван Тахчиев, по занятие майстор на чешми и калдъръми. Дядото на Апостола Васил Караиванов отглежда осем деца – четирима сина и четири дъщери, между които е и майката на Левски – Гина.

Майката на Левски Гина Караиванова с внука си Начо Андреев Начев, син на сестрата на Левски Яна. Източник: Национален музей „Васил Левски“ – Карлово

Женитбата на сина на Кунчо Видолов – Иван с дъщерята на Васил Караиванов – Гина сродява двата уважавани рода в Карлово и създава едно дружно семейство. То ражда и отглежда 5 деца: Апостола Васил Левски, неговите двама братя Христо (около 1840 – 1870) и Петър (около 1844 – 1881) и сестрите Яна (около 1835 – 1913) и Мария (около 1847 – 1851).

Родословно дърво на рода на Васил Иванов Кунчев – Левски. Източник: Национален музей „Васил Левски“ – Карлово

Братята на Васил Левски

И двамата братя на Апостола са свободолюбиви и непокорни като него и споделят несретния живот на българските хъшове. Христо Кунчев (около 1840-1870) учи абаджийство, работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов и като панталонджия в Пловдив. Там се сближава с Христо Иванов Големия. Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Не е приет във Втората българска легия по здравословни причини. Работи като абаджия и издържа брат си Васил при тежкото му боледуване. След разпускането на легията отново се отправя за Румъния. Близък приятел е с Христо Ботев, когото свързва с брат си Васил Левски. Покосен е от туберколоза. Умира ненавършил 30 години на 9 април 1870 г. в Букурещ.

Васил Левски (вляво) заедно с брат си Христо Иванов Кунчев (в средата) и Христо Иванов – Големия (вдясно) в Белград през 1868 г. по време на Втората българска легия. Описание на снимката по НБКМ, БИА. Източник: Национален музей „Васил Левски“ – Карлово

По-малкият брат Петър Кунчев (около 1844-1881), буен и непокорен, е готов да жертва живота си за освобождението на поробения народ. Доброволец в четата на Христо Ботев, заловен след разгрома и, той успява да избяга по пътя към конака в София. По-късно постъпва в редиците на българското опълчение. При боевете на Шипка е тежко ранен. Лекуват го в Търново и Харков. Умира от туберкулоза в родния си град през 1881г., три години след като се завръща в освободеното отечество. Заради голямата му прилика с брат му Васил го наричат Петър Левски. Гина Кунчева не дочаква завръщането на Петър след войната. Тя склопва очи в зората на свободата на 27 януари/ 8 февруари 1878 г.

Сестрите на Васил Левски

По-малката сестра на Левски Мария Кунчева (около 1847-1851) заболява още като дете от едра шарка и умира през 1851 г., малко след смъртта на баща им Иван.

Яна Кунчева, сестра на Васил Левски. Източник: Национален музей „Васил Левски“ – Карлово

Най-голямата сестра на Левски Яна Кунчева (1835-1913) носи всички грижи по революционните дела на Апостола. От нейния дом той поема пътя за Белград, при нея се връща след дългия път. Без да е член на тайния комитет в града, тя е една от най-преданите му съмишленички. При всяко идване или минаване през Карлово Левски прави всичко възможно да се види с майка си и сестра си. Единствена от децата на Гина и Иван Кунчеви Яна създава свое семейство. През 1850г. се задомява за Андрей Начов от Карлово, средно заможен търговец, добър и трудолюбив човек. Раждат им се девет деца – Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо, Иван, Елена.

Наследниците на рода на Левски

Днес наследниците на Левски живеят в Карлово и някои карловски села, в София, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, а някои в чужбина. Имат създаден родов комитет. Много от тях поддържат тесни връзки с Музей “Васил Левски” в Карлово.

Родственици на Васил Левски пред паметника му в София, 1895 г. Източник: Национален музей „Васил Левски“ – Карлово

Наследниците на Левски даряват на Национален музей „Васил Левски“ в Карлово ценни семейни реликви: Бочо Загорски – оригинална снимка на Гина Кунчева и внука и Начо, Екатерина Томева – кичурче от косите на Апостола и стар семеен албум с около 80 оригинални фотографии, Божана Пачаурова с дъщерите и внуците си – оригинална снимка на Васил Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия.

Текстът за рода на Левски е публикуван въз основа на информацията в сайта на Национален музей „Васил Левски“ – Карлово ТУК.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

„Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“ – историята на автобиографията на Левски

Защо Левски е обесен на 18 февруари, а не на 19 февруари (по нов стил)

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Сторник

Сторник (stornik.org) е исторически и етнографски сайт за спомени. Публикуваме лични, семейни, родови и селищни истории. В рубриката “Староверци” публикуваме спомени за народни обичаи и вярвания от миналото, в “Стародумци” - стари думи, в “Гостилник” - стари рецепти. Всеки може да допринесе с личен спомен, като се присъедини към нашите Фейсбук групи - "Имало едно време в България" за родови и селищни истории, личности, места и събития от миналото и "Задруга на стародумците" - за стари думи, обичаи, песни, предания и др.

error: Съдържанието на сайта е защитено