Истории Последни

Ангел Кънчев – от Трявна през военната школа до събирането на песни

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Текстът от Розалина Димитрова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Ангел Кънчев е роден на 11 ноември 1850 г. в Трявна. До 10-годишната си възраст той учи в родния си град Трявна при даскал Петко в Старото Школо. Още от малък Ангел е умно и любопитно момче. Големите му черни очи, широко отворени и ненаситни, поглъщат всяка дума и всеки жест на възрастните.

От Болград до Белград

През 1860 г. семейството се преселва в Русе. Кънчев постъпва във Варошкото училище. Надарен със силно развит ум, скоро спечелва сърцата на русенските граждани, които го изпращат да учи в прочутата Болградска гимназия. В Болград (днес в Украйна) той не остава дълго. Революционният кипеж сред българската емиграция запалва и неговото сърце и той напуска училището.

През 1867 година Кънчев отива в сръбската столица Белград. Там е събран цветът на българската революционна организация – Панайот Хитов, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Книгозванеца, Иван Кършовски и други.

Ангел постъпва в Белградската артилерийска школа, създадена още през 1850 г. Младият тревненец дава всичко от себе си, за да овладее военното изкуство, за да може да води своите бойци срещу поробителя. През целия курс на обучение има отличен успех по всички предмети. Наред с учението в артилерийската школа той посещава занятията и упражненията на Втората българска легия. Запознава се с Левски, към когото изпитва дълбоко уважение. По-късно става най-довереният му помощник. След разпускането на легията иска да напусне военната школа, но Левски го убеждава да продължи да учи. Ангел често боледува. Крехкият му организъм трудно издържа на суровия войнишки живот в школата. На Димитровден 1869 г. четвъртокурсниците на Белградската артилерийска школа са произведени в поднаредници. Сред тях е и Ангел Кънчев. Но произведеният школник – кандидат – подофицер е с разклатено здраве и напуска школата.

От септември 1871 година започва съвместната революционна дейност на Васил Левски и Ангел Кънчев – единият отличен организатор, а другият – получил военна подготовка специалист. Тя оставя трайни следи в революционната организация и отрежда неоспоримо място – на 22 години Ангел Кънчев влезе в пантеона на безсмъртните.

Ангел Кънчев предлага на ловчанлии да организират за пръв път в града „театро“

Кънчев търси най-различни форми за превъзпитаване на широките народни маси. Държи сказки и изнася беседи в училищата, читалищата, черквите. При всяка среща с хората иска да им напомни за миналото, да събуди националната гордост и патриотизъм и така да ги увлече във всеобща народна борба. Използва и театъра като една от формите за повдигане на националното съзнание. Преди да тръгне за Разградско прочита на своите ловешки приятели пиесата „Райна Княгиня“ от Добри Войников, създадена по сюжета на повест от руският писател Александър Велтман (1866), като им предлага да организират за пръв път в града „театро“. Някои се противопоставят на неговото предложение. Ангел подробно им обяснява целите, които ще постигнат с поставяне на пиесата. От една страна – ще отворят очите на някои все още „дремещи българи“ за миналото на България, а от друга – със събраните средства ще подкрепят общото дело. За първи път драмата е играна в Габрово. Доводите на Ангел Кънчев се оказват убедителни и ловчанлии изпращат следното писмо до габровци:

„Почитаемо читалищно настоятелство – в Габрово.

И нашата община турна на ум да представи известната драма Райна, но като някак не познава какво може да се ползува и повече като е слабичка в капитала си, за туй намисли да не троши пари за уредите ами да поиска Вашите, които (научава ся) могли сте да дадете под наем. За това испраща до Вас г. Марин Попов да се споразумее. Следователно имайте снизхождението и се сговорете по – с умерена цена.

С почитание сми Ваша

Ловишка община

Лович, 13, 1872“.

Ангел Кънчев записал над хиляда народни песни

По време на обиколките си Ангел Кънчев има възможност да се запознае и използва богатото народно творчество по седенки, панаири, сборове – слуша и се възхищава на народните песни и приказки, на богатството на българския фолклор. Записва много народни песни, някои от които са публикувани след неговата смърт във в. „Независимост“. По спомени на племенника на Кънчев – Ангел Александров Кесяков, неговият вуйчо успял да запише над хиляда народни песни, които възнамерявал да издаде в отделна книга. В събраните песни преобладавали юнашките, хайдушките и героичните. Това показва с каква любов се отнася младият революционер към миналото на своя народ.

Завинаги на 22 години

На Русенското пристанище, само на 22 години, на 5 март 1872 г., при опит да премине без паспорт от Русе в Гюргево по комитетски дела, той слага край на живота си. Българската революционна организация загубва един от най-преданите сътрудници на Апостола, верният до смърт на народа Ангел Кънчев. Той се утвърждава не само като професионален революционер, но и като усърден просветител. Израснал от народа, този интелигентен младеж застава в челните редици на дейците от национално-освободителното движение. Кънчев е сърцат оратор. Неговото слово е живо, огнено, убеждаващо. Хората го почитат и уважават. Когато беседва с тях, той е непосредствен, прям, открит, твърдо убеден, че единственият изход от тежкото робство е революцията. Отдава необходимото и на просветната дейност, която според него има най-голям дял за извоюване на политическата свобода.

Двадесет и две годишният Ангел Кънчев влиза в пантеона на безсмъртните – кристално чист и самоотвержен. До сетния си час той служи на своя народ, защото го обича и защото свободата на народа и на България са неговият най-свят идеал.

Ангелкънчева къща в Трявна. Снимка: Специализиран музей Трявна

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
error: Съдържанието на сайта е защитено