Текстът от Розалина Димитрова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
Ангел Кънчев е роден на 11 ноември 1850 г. в Трявна. До 10-годишната си възраст той учи в родния си град Трявна при даскал Петко в Старото Школо. Още от малък Ангел е умно и любопитно момче. Големите му черни очи, широко отворени и ненаситни, поглъщат всяка дума и всеки жест на възрастните.
От Болград до Белград
През 1860 г. семейството се преселва в Русе. Кънчев постъпва във Варошкото училище. Надарен със силно развит ум, скоро спечелва сърцата на русенските граждани, които го изпращат да учи в прочутата Болградска гимназия. В Болград (днес в Украйна) той не остава дълго. Революционният кипеж сред българската емиграция запалва и неговото сърце и той напуска училището.
През 1867 година Кънчев отива в сръбската столица Белград. Там е събран цветът на българската революционна организация – Панайот Хитов, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Книгозванеца, Иван Кършовски и други.
Ангел постъпва в Белградската артилерийска школа, създадена още през 1850 г. Младият тревненец дава всичко от себе си, за да овладее военното изкуство, за да може да води своите бойци срещу поробителя. През целия курс на обучение има отличен успех по всички предмети. Наред с учението в артилерийската школа той посещава занятията и упражненията на Втората българска легия. Запознава се с Левски, към когото изпитва дълбоко уважение. По-късно става най-довереният му помощник. След разпускането на легията иска да напусне военната школа, но Левски го убеждава да продължи да учи. Ангел често боледува. Крехкият му организъм трудно издържа на суровия войнишки живот в школата. На Димитровден 1869 г. четвъртокурсниците на Белградската артилерийска школа са произведени в поднаредници. Сред тях е и Ангел Кънчев. Но произведеният школник – кандидат – подофицер е с разклатено здраве и напуска школата.
