Текстът от Ирина Димитрова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
През периода на Възраждането Трявна се развива като търговско и занаятчийско селище. Природните характеристики на региона предопределят битието и поминъка на населението. То започва да се занимава с дейности, суровина за които намира в заобикалящата го природна среда. Всичко, което излиза изпод ръцете на майсторите, бива усъвършенствано с течение на времето и се превръща в шедьоври, с които тревненци достигат известност дори и извън пределите на някогашната Османска империя.
Местоположението на Трявна и близостта й до ключови старопланински проходи е причина тя да бъде създадена сравнително късно като дервенджийско селище едва през 1565 г. По силата на един султански документ, там трябва да се заселят хора „неригистрирани и без постоянен адрес …“, които срещу задълженията да пазят проходите от разбойници, биват освободени от някои данъчни налози (Кийл М. За създаването и ранната история на град Трявна. България под османска власт. Събрани съчинения. 2017, с.349).
Възникването на занаятите в Трявна
Вероятно това е и времето, което се свързва с възникването на най-стария занаят – строителството, обвързан с изграждането на селището, украсата на дома и нуждите на религиозния култ. Доказателство за това посочва Николай Тулешков, като цитира името на зидаростроителя и дърводелец – Мирко, вписан в поименен регистър от 1690 – 1700 г. Освен това се споменава и за строителя Карчо и неговия син – Витан, сложил началото на прочутата Витановска зографска фамилия (Тулешков. Н. Архитектурно наследство на старите българи. Т.2,2006, с. 264; Тулешков, Н. възрожденски строителни традиции и Трявна като строителен център. Сб. 25 години Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна. 1988, с. 28). На основата на тези три дейности във втората половина на XVII в. възниква и Тревненската художествена школа. Проф. Тулешков я представя като Тревненски строително – резбаро – зографски център, определяйки го като един от центровете с „най-широкомащабна практика и всеобхватни творчески изяви“ (Тулешков, Н. Архитектурно наследство на старите българи. Т.2.2006. , с. 252-263).
