Краевед Последни

Трявна, занаятите и тревненската къща

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Текстът от Ирина Димитрова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

През периода на Възраждането Трявна се развива като търговско и занаятчийско селище. Природните характеристики на региона предопределят битието и поминъка на населението. То започва да се занимава с дейности, суровина за които намира в заобикалящата го природна среда. Всичко, което излиза изпод ръцете на майсторите, бива усъвършенствано с течение на времето и се превръща в шедьоври, с които тревненци достигат известност дори и извън пределите на някогашната Османска империя.

Местоположението на Трявна и близостта й до ключови старопланински проходи е причина тя да бъде създадена сравнително късно като дервенджийско селище едва през 1565 г. По силата на един султански документ, там трябва да се заселят хора „неригистрирани и без постоянен адрес …“, които срещу задълженията да пазят проходите от разбойници, биват освободени от някои данъчни налози (Кийл М. За създаването и ранната история на град Трявна. България под османска власт. Събрани съчинения. 2017, с.349).

Възникването на занаятите в Трявна

Вероятно това е и времето, което се свързва с възникването на най-стария занаят – строителството, обвързан с изграждането на селището, украсата на дома и нуждите на религиозния култ. Доказателство за това посочва Николай Тулешков, като цитира името на зидаростроителя и дърводелец – Мирко, вписан в поименен регистър от 1690 – 1700 г. Освен това се споменава и за строителя Карчо и неговия син – Витан, сложил началото на прочутата Витановска зографска фамилия (Тулешков. Н. Архитектурно наследство на старите българи. Т.2,2006, с. 264; Тулешков, Н. възрожденски строителни традиции и Трявна като строителен център. Сб. 25 години Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна. 1988, с. 28). На основата на тези три дейности във втората половина на XVII в. възниква и Тревненската художествена школа. Проф. Тулешков я представя като Тревненски строително – резбаро – зографски център, определяйки го като един от центровете с „най-широкомащабна практика и всеобхватни творчески изяви“ (Тулешков, Н. Архитектурно наследство на старите българи. Т.2.2006. , с. 252-263).

Според Иван Богданов (Богданов, Ив. Трявна през Възраждането. 1977, с.87-88) строителството на пръв поглед не би могло да се включва в т.нар. художествени занаяти, тъй като то задоволява обикновените битови нужди на населението. Но при тревненските майстори, нещата стигат до такива оригинални творчески изяви, отразяващи не само материалните възможности на конкретен човек или община, но и успяват да уловят естетическите им потребности. Всичко това много умело импонира с конкретните географски особености на региона и на намиращият се там строителен материал.

Във времето на Възраждането, успоредно с икономическия подем, настъпва и усилено строителство, което достига своя апогей в средата на XIX в. Строят се къщи, обществени и култови сгради, а тревненци са търсени майстори из различни краища на българските земи. Те създават свой оригинален, разпознаваем почерк, с който остават в архитектурното наследство на България.

Тревненската балканджийска къща

Къщата в Трявна е запазила своя самобитен балкански облик, като напълно задоволява нуждите на семейството. Жилищата са вече удобни, хигиенични и съответстват на икономическия просперитет на стопаните си. Както сам Цаньо Антонов описва в записките си, свързани с историята на Трявна, тук условията и добрите строителни материали са в изобилие. Достатъчно и разнообразно количество дървен материал – предимно дъб за скелета на сградата, а за вътрешното обзавеждане – елша, липа, цепен бук, леска и орех. Каменните плочи са добивани от специални кариери и придават тежкия балкански характер на сградата. Като тертип на тревненските майстори е използването на материал от близката околност при строежа на една къща и това далеч не е самоцел, а съзнателно търсена органична връзка между дома и живата среда около него (Антонов, Ц. Материали за историята на град Трявна. СМРЗИ – Трявна, ОИст 1302/635. С. 4-5).

Тревненската къща носи почерка на самобитния стил и усет за хармония на строителя, който създава сграда, съответстваща не само на изискванията, но и отразяваща народопсихологията на народа ни – по-скоро характера на балканджията. Високият чардак и надвесените над каменното приземие еркери придават лекота и артистична ефирност, ъгловите прозорци носят лекото загадъчно любопитство на обитателите на дома. Типично тревненско хрумване е дървеното обрамчване на прозорците, което завършва с т.нар. „вежди“ и „на всеки дом майсторът прави модел „вежди“. Ту извити, ту остри като триъгълничета или кръшни с една или две извивки на кобиличката. Така както са веждите по лицата на хората.“ (Милчева, Хр. За майсторите, цветорезците и зографите. 1967. С.36).

Такава е тревненската къща отвън, сякаш затворена за външния свят с тежките дървени кепенци по дюкяните на майсторите. Отвътре тя носи простичкия уют на български дом. За този дом, трите водещи занаята в Трявна – строителство, резбарство и зографство – действат и се развиват, по думите на проф. Т. Златев прогресивно, заедно и едновременно (Златев, Т. Къщата в Трявна и околността. Известия на ИГА.1956.кн.9, с.196).

Като характерен белег за тревненските къщи е високото каменно приземие и еркерно наддадения жилищен етаж. Нейните прозорци са тесни и високи, а излизането й на уличната линия води и до израстването и във височина. Приземието става обитаемо, а къщата по-представителна (Кожухаров, Г. Българската къща през пет столетия. 1967, с. 165).

На изображението: Райковата къща в Трявна, строена 1846-1848 г. Снимка: Специализиран музей Трявна. Пълният текст на статията е публикуван в: Сб. „Материалното и нематериално наследство в строителството“. 2019 г.,стр.117 -147

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
error: Съдържанието на сайта е защитено