Авторът Ирина Димитрова е от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

След като се запознахме с общите архитектурни особености на тревненската къща (прочетете статията „Трявна, занаятите и тревненската къща“ ТУК), „Сторник“ представя и един от големите български строители на ХІХ век – Димитър Сергюв от Трявна.

Димитър Сергюв е майстор-строител от Трявна.  Неговият живот и дейност са били обект на проучване от историци, краеведи, архитекти, защото част от вида на българската гражданска и църковна архитектура през 30-60-те г. на XIX в. носи белега на неговия творчески похват. Най-многобройни са постройките му в Трявна и това е обясним факт. Строи къщи, църкви, мостове, които до голяма степен изграждат възрожденския архитектурен облик на града.

Димитър Сергюв е роден в с. Бочуковци, Тревненско. Първоначално се приемаше годината 1790/92 г., но в един данъчен регистър е посочена като година  на раждане 1805 г. (Христова, В. История на църквата „Св. Георги в Трявна“. 2009, с.22; Дабкова, Д. 225 г. от рождението на Димитър Сергюв. В-к. Тревненска седмица, 2017, 34, 04.10.2017, с.6).  Като малък той учи строителния занаят при баща си – Серги.

Димитър Сергюв, наричан още Досю Кубарата, се заселва в Трявна около 1830 г. и се захваща сам да проектира и строи сгради. Строи майсторът, а къщите му, макар с тежък балканджийски нрав, излъчват ефирност и лекота. Досега са ни известни 13 къщи, строени в Трявна, и двата моста – Гърбавият и Долния мост, 11 църкви из българските земи и едно училище, строено съвместно с Уста Генчо Кънев.

По думите на правнука му негови постройки има още в Жеравна, Котел, Ичера и Градец (Спомени за Уста Димитър Сергев – 1792 -1864.  1962 ; ТДДА – Габрово, ф. 1120,а.е.315,с.3). По-долу в същите спомени, научаваме, че „Уста Димитър бил приличен, спретнат и много чист човек. Рус, къдроглав, с гъсти вежди и дебели мустаци, червендалест левент…“. Като потвърждение сякаш на тези думи идва и художественото описание на Христина Милчева: „…а Уста Димитър Сергьов, най-майсторът седи в голямата соба и тихо си попява. Той е спретнат, чистофайник, облечен в най-хубавите колчаклии гащи, с пачи от гайтани на крачолите, хубаво пристегнат пояс, сарабозево елече с гайтани. Майсторът е едър, червендалест левент, с гъсти вежди, дебели мустаци…“ (Милчева, Хр.  За майсторите, цветорезците и зографите. 1967. С.36).

Творчеството на архитектон Димитър Сергюв е многообразно. В неговата творческа биография до днес са известни жилищни, църковни сгради и мостове. Църквите му са трикорабни базилики с емпория и открита нартика. Най-многобройни са постройките му в родния град. Именно тук са и единствените мостове, които той е построил. Сградите му са тежки, пищни постройки, в които светлината изпълва помещенията. Архитектурния елемент в тях не е статичен, той е в движение и създава ефирност. Много типичен почерк е вписването на началната дата на строежа на сградата, което говори не само за чувството за историзъм, но и за самочувствието за добре свършена работа.

Д. Сергюв е един от най-изявените български строители от първата половина на XIX в. и именно заради усталъка си, той съвсем заслужено получава и титлата „архитектон“ от турската администрация. По ранг и майсторлък той стои наравно с Уста Колю Фичето и Уста Генчо Кънев.  Неговите „чеда“ из България днес са със статут на паметници на културата.  

Къщите на Димитър Сергюв в Трявна

(Информация за по-долу описаните къщи намерих в Научно мотивирано предложение за обявяване на жилищни и други сгради и съоръжения в архитектурните ансамбли от епохата на Възраждането за паметници на културата в гр. Трявна. Изготвено от арх. В. Паскалев през 1967 г. Съхранява се в СМРЗИ – Трявна)

Първата и най-ранна известна ни постройка на майстор Димитър Сергюв  е Калинчевата къща, строена  около 1830 г. Къщата вече е на уличната линия и показва нарастващото самочувствие на българина. Нейната застроена площ е приблизително 145 кв.м.  

Къщата на дядо Добри – 1834 г.

Къщата на Димитър Сергюв. Тя е строена през 1845 г. Към пристройката й е имало някога помещение за топене на восък, както и работилница за отливане на свещи. Върху една от гредите на чардака, майсторът сам е записал : „ 1845 марта ден 5“;  

Райковата къща (1846-1848 г.) Тя е един от шедьоврите на неговото творчество. Голяма, двукатна, носи белезите на пловдивският тип късновъзрожденски сгради. Къщата излиза на улицата, за да привлече вниманието на минувачите към изложените на витрината й стоки. (Милчева, Хр.  За майсторите, цветорезците и зографите. 1967. с.110; Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане.1957. с. 163). 

Киревата къща. Намира се точно срещу Гърбавия мост. Според Кънчо Пенчев – пръв директор и уредник на музея, къщата е строена през 1851 г, а датата на градежа е 15 август. Вероятно изписана по подобие на другите къщи върху някоя от гредите.  Според него стените били украсени със стенописи.  

Казасовата къща, 1854 г. – в нея е живял един от последните представители на занаята казаслък, откъдето идва и фамилното име на рода. Като отличителен белег за авторството на Димитър Сергюв е и надписа над дюкяна: „1854: Марть :10“.

Къщата на Стефан Пандурски, 1860/1866 г. 

Тук бих искала да добавя и още три къщи, които до този момент не са част от  списъка  на сгради, дело на Д. Сергюв. Това са:

Къщата на Никола Стойчев (Станчев), строена 1850 г.

Къщата на Стефан Койчев, 1840 г. (Ненко Бързаков)

Кьщата на Йонко Ноев, Ною Христов и Коста Попов. 

Къщата на поп Кою Витанов на Тепавиците. След обхождане на място на последната къща, смятам, че тя също е дело на големия майстор. Къщата на външен вид много прилича на вече познатите ни Райкова и Калинчева къща, а като сигурен белег на авторството на Д. Сергюв е надписът върху една от колоните на чардака: „[1]852“.  

Искам да изкажа своята благодарност към Галина Иванова и арх. Константин Брънеков за възможността да обходя къщата отвътре. След този оглед успяхме да видим и надписа върху гредата, който е ясен белег за авторството на Д. Сергюв.

В цитираните по-горе записки на правнука на Д. Сергюв е посочена и Къщата – Митница като построена от него. До този момент не съм открила данни, потвърждаващи думите му. Съпоставяйки я с другите архитектурни образци, по-скоро смятам, че тя се различава от всички общи белези на жилищата, строени от Д. Сергюв.  

В Трявна е имало и други къщи, дело на прочутия майстор, които за съжаление не са запазени. Това са: Къщата на търговеца Минчо Генчев – Девнелията и Къщата на резбаря Пеню Ошански. Твърде е възможно да е имало и други къщи, строени от него, но за сега не са ни известни.

Гърбавият/Кивгиреният мост

Мостът е изграден от камък, на мястото на стар дървен мост през реката. Посоката му е изток – запад. Дължината около 25 м, а ширината 3,80 м. Мостът е симетричен, трисводов, изграден от жълт пясъчник. Има парапет, в средата на който се издигат симетрично две каменни плочи. От вътрешната страна със скулптирани каменни релефи. (Любенова, Ива. Старите мостове в България.1984)  И тук Д. Сергюв не изневерява на своя принцип и вписва началната година от започването на строежа. Тя е издялана върху ключовия камък на големия отвор: „1844“

Долният мост

През 1863 г. жителите на долната махала  правят дървен мост над реката, който през 1870 г. е съборен и започва направата на нов каменен мост. Според сведенията, мостът е построен под ръководството и с участието на Димитър Сергьов, а в направата му взима участие и майстор Стоян Божков от колиби Армянковци. За строежа на моста, „долномахлянци“ получават похвала от самия Петко Славейков, който на страниците на в. „Гайда“ през същата година отбелязва: „Много добре направиха долномахленци, дето са подскоросаха да направят моста над реката и ний им зафаляме…“ Този мост бил наречен „инат кьопрю“, защото се е считало, че долномахлянци на инат на горномахлянци построили моста.   

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.