Моята прабаба е родена в село Байлово през 1906 г. Казвала се е Иванка Иванова и е била съседка на писателя Елин Пелин. Той е бил доста по-голям от нея, но тъй като са съседи, се знаели. Още от ученичка много се радвах на този факт, защото Елин Пелин пише за българското село, а аз обожавам да чета точно за селския живот и Елин Пелин, Йордан Йовков и Димитър Талев са ми любими писатели.
Историята, която искам да разкажа, научих от моята леля преди четири години. Елин Пелин е написал и посветил разказ на моята прабаба (между другото неговите герои в разказите са реални хора). Бях много изненадана от този факт.
Разказът за съжаление не е от тези, които се учат в училище и много малко хора са го чели. Самата аз го потърсих и прочетох, когато разбрах за него. Казва се „Иванка“, по името на прабаба ми.
Той се е вдъхновил за разказа от историята й с едно врабче, докато е живяла в село Байлово. По-късно, когато става на 20 години, тя идва в София и се жени за прадядо ми Пенко, като остава до смъртта си в столицата.
Аз я помня бегло, защото тя е починала когато бях на 4 годинки. Помня как ми даваше да кусам захар от един буркан и ме питаше „Благо ли е?“
Ето и самият разказ:
ЕЛИН ПЕЛИН
„ИВАНКА”
Тази сутрин в прогимназията имаше особено оживление. През нощта беше навалял първият сняг и тая чудна белина, с която бе покрито всичко, със своята новост и красота, особено възбуждаше децата. Дворове, покриви, огради, дървета, цялото градче – цялата земя, докъдето ти виждат очите, беше обвита в дебелата, пухкава покривка на първия сняг, блестяща от чистота.
Особено нещо ставаше в паралелка „б” на втори клас. Малката Иванка беше намерила на пътя едно живо врабченце. Тя доста беше тичала по снега, докато го улови. Едното му крилце беше ранено и то трепереше от страх в малката ръка на Иванка и гледаше с учудени очички събралите се около него деца. Целият клас шумеше и се трупаше около Иванка. Всички искаха да видят и да пипнат малката птичка, но Иванка я пазеше и викаше:
– Не я пипайте, че я боли! Горкичката!
Внезапно влезе класната наставница. Децата се разпръснаха и с тичане насядаха по местата си. Възцари се тишина.
– Какъв беше тоя шум?- рече строго класната.
Иванка намерила една жива птичка – каза малкият Калчо.
– Така ли?
– Да, учителке – каза Иванка, – намерих едно ранено врабченце в снега на пътя.
– Защо не го пуснеш?
– Не може да хвръкне: едното крилце му е счупено. Ще го занеса у дома да го гледам, докато оздравее. Турнала съм го в ръкавицата да се стопли.Сега то е заспало.
– Много добре, Иванке! Това показва, че ти имаш добро сърце. Сега сме вече декември, нали. Към края на тоя месец свършва първият учебен срок. Ще правим класни задачи по някои предмети, а по всички ще бъдете изпитани. Ще трябва да положите повече труд. Зная, че тоя хубав сняг ще ви подмами на игри и на пързалки, но вие не трябва да забравяте даденото обещание да бъдете отличници.
Учителката извади тефтерчето, в което пишеше бележките, и почна мълчаливо да го прелиства. Настана тишина.
– Нека видим сега кои от вас на кой предмет трябва да обърнат по- голямо внимание.
Децата притаиха дъх и устремиха плахи очички към учителката.
Калчо Иванов – прочете в тефтерчето класната.
– Тук!- обади се Калчо и стана прав от мястото си. – Ти, Калчо, трябва да обърнеш повече внимание на правописа. В домашните упражнения правиш доста грешки. По всичко друго си отличен. По аритметика си най- добре в класа. Седни.
Класната почна да извиква ту тоя, ту оня и на всички даваше съвети на кои предмети за срочните изпити трябва да обърнат по- голямо внимание.
– Иванка Николова!
– Тук!- обади се Иванка, която държеше ръкавичката с малкото птиченце.
– Ти, Иванке – рече усмихната учителката, – имаш добро, милостиво сърце; имаш по всички предмети шестици, но защо по аритметика си получила тройка?
Иванка сведе очи, побледня и после поруменя. Но не й каза нищо.
– Защо ти, така отлична по всичко, да имаш тройка по аритметика?- запита пак класната.
– Не знам! – каза тихо Иванка и в очите й се показаха сълзи.
– Как да не знаеш? – повтори класната.
– Аритметиката не ми върви – проговори през сълзи Иванка. Не мога да решавам задачите.
– Това много ме учудва, Иванке! Направи усилие. Положи повече труд и ще успееш да поправиш бележката си.
Звънецът удари за междучасие и учителката излезе. В стаята пак се вдигна шум. Всички се струпаха около Иванка и искаха да видят още ли е живо птичето. Иванка не стана от мястото си: тя седеше на чина с оборена глава, притискаше до гърдите си ръкавичката и горчиво плачеше.
Калчо Иванов застана при нея и дълго я гледа. Той искаше да й каже нещо, но не се реши. За ръката тихо го потегли Лазаринка.
– Калчо – каза тя – искам да те помоля нещо. Обещай ми, че няма да ми откажеш.
– Обещавам! – каза Калчо.
Жално ми е за Иванка. Ние с тебе бихме могли да й помогнем. Тя помага на птичките, пък ние нека помогнем на нея.
– Добре, Лазаринке, аз също мислех това – каза Калчо, – но не посмях да й кажа. Да не би да се обиди.
– Ти остави на мен. Ще уредя всичко. Аз и ти сме силни по аритметика. Нека образуваме помощна група да помогнем на Иванка и Драганчо. Те са най- слабите.
В края на срока, когато класната раздаваше книжките и дойде до Иванка, тя й каза:
– Иванке, много съм доволна от теб и те поздравявам като пълна отличничка. Кажи ми как постигна това?
– С помощта на Калчо и Лазаринка – отговори усмихната Иванка.
– Ами птичката оздравя ли?
– Оздравя и хвръкна на свобода – рече весело Иванка.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.