Истории

Богомил Даскалов – изследователят и разказвач на истории от Трявна

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Текстът от Ирина Димитрова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. Музеят обединява 8 музейни обекта в град Трявна. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Богомил Даскалов произхожда от прочутата Даскалова фамилия от Трявна. Негово и наше наследство е фамилната им къща, известна с двата си резбовани тавана, правени през 1808 г. вследствие на облог за майсторлък между калфа и майстор.

Фамилията Даскалови от Трявна

Фамилия Даскалови в Трявна е известна още от ХVII в., когато според автобиографията на Богомил Даскалов, в Трявна идва от Самоков техният родоначалник – Цоки, който заедно с братята  си  Христо и Захари зографисват църквата „Св. Арх. Михаил“. След като Цоки, покрай занаята си,  обучавал децата на по-видните тревненци, той бил наречен „даскал“ и от там фамилията получава името „Даскалови“ (ТДДА – Габрово, ф.455 к , а.е. 19 Автобиография на Богомил Даскалов). Всички членове на рода се  ползван с  авторитет и уважение сред съвременниците си. Богати, образовани и влиятелни хора, сред тях има чорбаджии, учители, търговци, има учени и дарители на черквата и училището в града. От рода Даскалови е и известния учен – археолог – д-р Христо Даскалов – откривател на Омуртаговата колона и колоната на „Иван Асен“ от църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, които успява да разчете и да публикува за пръв път (Минчо Минчев, Славейкови гнезда, С. 1997 г., с. 74-77). 

Бащата на Богомил Даскалов е известният тревненски учител Христо Даскалов, възпитаник на Петко Р. Славейков. Неговата учителска дейност го отвежда из много български селища като Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Велико Търново и Враца (Цанева, В. Христо и Богомил Даскалови с Обич и мисъл за Трявна. Г., 1997 г., с.8-9; Цанев, П. Богомил Даскалов. В:  Малко познати имена. София 1983 г. с.20 -22). Дейно участва в обществените, национално-освободителните и църковни дела на всички места, където е пребивавал. Благодарение на своето чувство за историзъм, той оставя много богат архив, за учителстването си и живота си на местата, където е живял. Този архив днес се съхранява в НБКМ – БИА, ф. 129.

През времето, когато Христо Даскалов учителства във Враца, през 1876 г. на 17.03. се ражда и синът му Богомил Даскалов.

Животът на Богомил Даскалов

„Роден съм в една от килиите на Възнесенската църква, където квартирувал баща ми със семейството си дълги години 1873 -1879 г.  Едва съм станал на 2 месеца и избухва въстанието във Враца. Идва Ботев с четата си и бива убит на 20.05.1876 г…“ (ТДДА – Габрово, ф. 455 к , оп.1, а.е. 19. Автобиография на Богомил Даскалов). Семейството на Даскалов преживява кървавите събития по време на Априлското въстание във Враца. Бащата – Христо е арестуван и хвърлен в тъмница, което сам Христо Даскалов описва в автобиографията си (НБКМ – БИА, ф. 129, а.е. 1 ; ТДДА – Габрово, ф.455 к, а.е. 1). Майката и синът изживяват нетърпеливия ужас в очакване завръщането на бащата в края на август 1876 г. „Какво почувствах, когато ме посрещна жена ми на ръце с 4-месечния ми син Богомил, когото  оставих на 40 дни. Какво  блаженство, какво радост, не мога описа…“ (НБКМ – БИА, ф. 129, а.е. 1 ; ТДДА – Габрово, ф.455 к, а.е. 1)  

Богомил Даскалов помни също и идването на руските войски във Враца на 28 октомври 1878 г.  През 1880 г. семейството се връща в Трявна, откъдето Христо заминава да учителства в Оряхово, а Богомил заедно със сестра си и майка си остават в града. Големият интерес на момчето към книгите датира от ранна детска възраст. Неговата любознателност го кара да любопитства из съдържанието на твърде богатата библиотека на баща му,   съдържаща доста голям брой български, руски и няколко сръбски книги. През 1881 г. си  спомня и  погребението на революционера – хъш и съпруг на Иванка Горова (сестра на Ангел Кънчев) – Димитър Горов. За него описва в биографията си, че е починал в м. „Тепавици“ в къщата на поп Кою Витанов в Трявна.

През 1882 г. Б. Даскалов тръгва на училище, а говоренето на западнобългарски диалект затруднява общуването със съучениците му. Единственият приятел, за когото споменава, че другаруват, е Костадин Венков. Пръв негов учител в Трявна е Иван Богданов Попов, известен в града като даскал Иван Куция, чийто ученик също е и самият Пенчо Славейков.След като завършва първоначалното си образование в Трявна, Богомил Даскалов  продължава обучението си в Габрово, Велико Търново и Видин, като се дипломира в Априловска гимназия. От 1894 г. последователно е учител в Трявна (1894 -1906 г.), Килифарево (1907 -1910 г.) , Стражица (1906  -1907 г.) и Враца (1911 -1912 г.),  където го заварва Балканската война (Минчев, М. Славейкови гнезда. С.,1997 г., с. 274 -275 ; ТДДА – Габрово, ф.455 к.,оп.1  Биографична справка за Богомил Даскалов). 

Мобилизацията за Първата световна война намира Богомил Даскалов като учител в с. Люта, Врачанско. По време на войната 1914 – 1918 г. той е писар в 6-ти девизионен огнестрелен парк. Влиза в състава на Първа армия, която от Брягово, към Кула, Белоградчик Цариброд и Трън трябва да преодолее сръбската отбрана по р. Дунав и границата с България, след което да се насочи и завладее Тимошко и Поморавието (Парачин, Алексинац и Ниш). Богомил Даскалов е в щаба на ротата. През 1916 г. след като се връща от полагаемата си военна отпуска в Зайчар, той получава повишение в чин „старши подофицер”. Наред с това обаче му съобщават и новината, че следствие министерско постановление, учителите, навършили 40 г., не подлежат повече на мобилизация. От септември 1916 г. Богомил Даскалов получава директорското място в прогимназията в Зайчар. Става също и председател на комисията по стопански грижи и обществена предвидливост ( ТДДА – Габрово, ф.455к., оп.1, а.е. 42. Спомени на Богомил Даскалов за учителстването му в окупирания от българските войски гр. Зайчар – Сърбия по време на Първата световна война (1915 г. – 1918г.). В Зайчар  Богомил Даскалов прекарва две години и отдаден изцяло на работата си, той дори не успява да присъства на погребението на своя баща. Тръгва си последен от българските чиновници от Зайчар – болен от испански грип –  това е названието на световната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят от 1918 до 1920 г. и от която загиват над 100 млн души.  

След едномесечно боледуване, в Трявна Богомил Даскалов става прогимназиален учител по френски език и матеатика. През 1927 г., след 33-годишно учителстване, се пенсионира, но продължава своята педагогическа дейност в Столарското училище в града.

Даскалов се изявява като виден общественик. Той е в ръководството на Читалище  “Напредък”. Пише пиеси, някои от които дори се поставят на тревненска сцена. Дейността си като театрал той описва в спомените си “Аз и театъра” през 1944 г. ( ТДДА – Габрово, ф.455к, оп. 1, а.е  33).  Участва в първия оркестър в Трявна още през 1897 г., където свири на китара. Нотира и песни, по текстове на своя  баща.

Богомил Даскалов умира на 30.03.1944 г. след тежко и продължително боледуване от туберкулоза. Неговото име сред тревненци се отъждествява с всеотдайност и отговорност  към всеки поет от него ангажимент.

Даскаловата къща и нейните височайши посетители – от Вазов до царя

Интересен момент от живота на Б. Даскалов е известността на фамилната къща още в началото на ХХ в., преди обявяването ѝ за народна старина през 1927 г. Още през 1909 г. Богомил Даскалов посреща цар Фердинанд, заедно с царица Елеонора и  престолонаследника княз  Борис. 30 години по-късно, в 1938 г. цар Борис с царица Йоанна също посещават Даскаловата къща. Стопанинът, верен на своето чувство на историзъм, през 1910 г. започва да води посетителска книга, в която вписва имената на своите гости, сред които са поети, писатели, министри, хора на изкуството и културата. Наред с имената на  Чудомир и съпругата му Мара Чорбаджийска, са вписани и Владимир Димитров – Майстора, Иван Вазов, Дора Габе и Боян Пенев, Ал. Малинов и Богдан Филов и още мн. др. известни българи (Горанова, Л. „Даскаловата къща в Трявна през погледа на известни личности от първата половина на  ХХ век. Минало, 2014,2, 18-22). 

Даскаловата къща в Трявна. Тук през 1963 г. е открит единственият по рода си Музей на резбарското изкуство, представящ развитието на най-старата възрожденска резбарска школа – Тревненската. Снимка: СМРЗИ Трявна

Богомил Даскалов и неговите исторически брошури „Трявна в миналото“

Най-голяма е заслугата му в областта на събирателската и изследователската му дейност, оставяйки ярка следа в културно-историческото минало на града. Б. Даскалов поставя началото на историческата библиотека “Трявна в миналото” през 1927 г., издавайки множество брошури, касаещи историята на Трявна. Сред тях са: „Левски в Трявна“, „Петко Р. Славейков“, „Пазарът в Трявна“, „Читалището“, История на черквата Св. Архангел Михаил“, „100 години история на тревненското училище“, „Роза и индустрия“, „Кърджалии и даалии в Трявна“ и др.   Разнообразието от събрани  документи той публикува в издавания от него в-к “Общински вестник Трявна” и  в-к “Ехо от Трявна”.

В запазения  богат  архив на Богомил Даскалов се съхраняват документи, свързани с разнообразна проблематика, която е вълнувала вечно будният му изследователски ум:

  1. Учебници и учебни програми и учители  не само за Трявна, но и за местата в които е учителствал.
  2. Изследвания в областта на историята, правейки преписи на много документи, част от архива на баща си. Вписва сведения за Левски, Ангел Кънчев, Петко Славейков и др. известни хора.  Издирва и оставя данни  за занаятите и индустрията в Трявна, както за театралния и музикален живот в града до 20-30 г. на ХХ в.  
  3. Материали в областта на математиката, физика и астрономия. Разработва различни теми в тези области, които през 1942 г. излизат в отделни брошури: «Гнилото в съвремената наука»
  4. В областта на Езикознанието – съставя речник на около 2 800 думи с тревненски говор, говора у децата, прякори, думи и изрази от Тревненско, думи от българския език и народни изрази от България; Вписани са и текстове, касаещи характери описания на хора, взети от описания на животни. Събира пословици, притчи, легенди.
  5.  За народната медицина има записани някои заболявания и тяхното лечение с билки.
  6. Кореспонденция на Б. Даскалов с видни личности – в т.ч. Херминий и Карел  Шкорпил.
  7. Митология – в една своя тетрадка разглежда въпросите, свързани с българската митология и разсъждения по отношението на сътворението на света и човека.
  8. Има тетрадки със записи на храна и хранене, характерни пособия и етични норми. Описани са различни растения и плодни дръвчета заедно с негови рисунки към тях.
  9. Рисунки. Б. Даскалов се окозва доста добър художник. В архива му се съхраняват негови скици, рисунки не само на стари къщи и места от Трявна, но и от други места – Враца, Килифарево. В отделните му тетрадки също се срещат илюстративни скици към описвания текст. Срещат се също и различни рисунки на геометрични фигури и плетеници, които биха могли да са от полза на хората, изучаващи приложни изкуства.

Пълният текст на статията е публикуван в: Сб. „Историки“, т. 12, издание на ШУ „Еп. К. Преславски“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
error: Съдържанието на сайта е защитено