Истории Последни

Магията на киното завладява Трявна преди повече от век

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Първото кино в Трявна е открито от Стефан Коларов. По спомени на Атанас Чалъков и Христо Гочев, записани от Иван Пинтев, това се случва през 1906 или 1907 г. (Записките на Иван Пинтев се съхраняват във фонда на Държавен архив – Габрово). Прожекционният апарат е малък и се привежда в движение с помощта на ръчна дръжка, а картината се осветява с карбитна лампа, тъй като по това време в Трявна няма електричество. Филмите са неми и съдържанието им се обяснява от собственика, който е и оператор по време на прожекцията. Отначало киното се помещава в частния салон на Никола Ц. Илков, който разполага само със 100 места. Той обаче се оказва недостатъчен да побере любителите на киното и затова е прехвърлен в салона на Славейковото училище с 250 места. По време на Балканската война (1912-1913 г.) киното прекъсва своята дейност и отново отваря врати след края й. Прожекциите се преустановяват и през Първата световна война (1914-1918 г.).

Едва през 1921 г. Атанас от великотърновското село Самоводене, чиято фамилия е неизвестна, идва в Трявна с намерението да открие кино. Той притежава стар прожекционен апарат. Като научава новината, тревненецът Петър Иванов Райков успява да го убеди, че с този „първобитен апарат“ няма да успее да задоволи „вкуса на тревненци“. Затова му предлага да станат съдружници и да купят нов, съвременен киноапарат, а Атанас да прожектира филмите. Последният се съгласява. Така Петър Райков доставя от Германия нов киноапарат „Уса“, заедно с агрегат и електромотор за добиване на електричество, нужно за задвижването на апарата и за осветляване на картината. През есента на 1921 г. „новото“ кино отваря врати в салона на Никола Ц. Илков. Прожектират се американски, английски, френски и др. филми. След 2-3 месеца Атанас умира и Петър Райков поема сам работата. Поради липса на подходящ салон обаче, само след 2-3 години, киното престава да функционира.

През 1923 г. акционерно дружество „Изгрев“ доставя локомобил и динамо и електрифицира града. Понеже добитото за осветление електричество не може да покрива разходите, дружеството решава да открие и кино. През 1924 г. то доставя нов киноапарат на френската марка „Пате фрер“ и киното започва да работи в салона на Тодор Попиванчев, който разполага с около 300 места. През 1926 г. тревненците Михаил Цанев и Миньо Енчев откупуват киноапарата от дружество „Изгрев“ и той е пренесен в новопостроения салон на АД „България“, където функционира до 1934 г. По сведения на тревненеца Владимир Стойчев, събрани от вуйчовците му Борис и Илия Павлови Хаджисемкови, които за първи път стават обществено достояние, от 1924 до 1928 г. киномеханик и оператор в киното е Борис Павлов Хаджисемков. А след това, до 1952 г., брат му Илия. В продължение на два часа преди прожекциите, особено в неделни дни, споделя той, звучи музика на грамофон с високоговорител за привличане на зрителите. И допълва, че като дете дори „обслужва“ този грамофон, докато вуйчо му Илия „пренавива“ филмовите ленти. Киноапаратът не е „говорящ“ и на всяка картина има надпис.

Борис Павлов (вторият отдясно наляво, прав) – киномеханик и оператор в киното в Трявна (1924-1928). Илия Павлов (вторият отляво надясно, на същия ред) – брат на Борис, киномеханик и оператор до 1952 г. Източник: Семеен архив на наследниците на Борис Павлов Хаджисемков

През 1935 г. Дружеството за културно-економическо повдигане на Трявна и Ловно-рибарското дружество откупуват киноапарата, а киното продължава да работи в същия салон, пише Иван Пинтев. Всички длъжности – директор, касиери и разпределители, се изпълняват от членовете на двете дружества – на доброволни начала, без заплащане. Нарасналите изисквания на гражданите принуждават новите собственици на киноапарата да закупят нова апаратура за прожектирането на говорящи и музикални филми. През 1937 г. при прожекцията на музикалния филм „Чучулигата“ киноапаратът се запалва и изгаря. Макар и повреден, той е купен от Стефан Бошков и Стефан Коларов – Фърталоча, които успяват да го възстановят. Монтират го на един камион и започват да прожектират филми из Горнооряховската околия, споделя Владимир Стойчев.

След изгарянето на киноапарата, по инициатива на тогавашните председатели на Дружеството за културно-економическо повдигане на Трявна – Борис Поп Александров и на Ловно-рибарското дружество – Димитър Вълнаров, е пусната подписка сред гражданите за събиране на средства за закупуването на нов, говорящ киноапарат. Средствата са събрани. Апаратът на немската марка „Ерко“ е доставен от театър „Роял“ – София и монтиран от инженер Миланези в старото кино. А след построяването на „новия“ киносалон е пренесен там. След време, пише още Вл. Стойчев, Културното и Ловно-рибарското дружество кани хората, които са дали пари за закупуването на киноапарата, заедно с техните семейства, на безплатна прожекция на филма „Многострадална Геновева“. Тогава смятали да им върнат и парите. По спомени на Вл. Стойчев, баща му, който също бил дал 500 лева за закупуването на кино-апарата, отказал да получи обратно парите си и ги дарил на дружествата. След одържавяване на киното, най-вероятно в края на 40-те години на 20 в., негов директор е Никола Шиваров. А след като киномеханикът Илия Павлов Хаджисемков напуска Трявна, на негово място е назначен Янко Казанджиев, който работи там до пенсионирането си.

Историята за нелепия инцидент с опожарения киноапарат през 1937 г. звучи малко по-различно по сведенията, събрани от Иван Пинтев. Затова смятам за нужно да я цитирам, а уточняването на детайлите и тяхната достоверност, оставям на специалистите. По неговите записки, застрахователно дружество „България“, където е застрахован апарата, плаща на Културното дружество застрахованата сума от 40 000 лв. Цената на новия апарат обаче е 150 000 лв. В стремежа си Трявна да не бъде лишена от тази си културна придобивка, Дружеството сключва заем с Популярната банка на стойност 110 000 лв., като няколко негови членове стават поръчители. Така е доставен новият прожекционен апарат на немската марка „Ерко“ с лихтонова апаратура и киното продължава своята работа почти без прекъсване. По-късно, същият апарат е монтиран в читалищния салон на с. Божковци.

В голямата си част членовете на Културното и Ловно-рибарското дружество са и членове на читалището. През 1942 г., поради затрудненото му финансово положение, те вземат единодушно решение да подарят кинопрожекционния апарат, заедно с „цялата покъщнина“, на киното на читалището. Идеята е, то да разполага с материална база, за да изпълнява своите „благородни обществени задължения“ и преди всичко – културно-просветната си дейност. Длъжностите, свързани с киното, продължават да се изпълняват от членовете на двете дружества, вече като членове на читалището, отново безплатно. Благодарение на това читалището успява да закрепне финансово и заради приходите от киното, които не са никак малки, и има възможност да разгърне голяма обществено-просветна дейност.

Трявна, 1925 г. Вдясно – читалището, в което се е помещавало киното. Източник: колекция на Павел Енчев

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Галина Иванова е родом от Трявна. Завършва средното си образование в СУ „Петко Р. Славейков“ в родния си град. Дипломира се в първия випуск „Философия“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1997 г. От края на 1999 г. до средата на 2016 г. работи като репортер, редактор и главен редактор на общински вестник „Тревненска седмица“. От края на 2018 г. и към момента е уеб администратор във фирма „ЕМКО“ ООД. Администратор е на група „Тревненски бУдил“ във Фейсбук. Сърцат търсач и разказвач на истории за миналото и настоящето на родния си край.

error: Съдържанието на сайта е защитено