Стародумци

Първите пари – от солта, добитъка и платовете до сеченето на монети

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

В миналото солта е била рядка и се е ценяла високо. Като спомен за това е останал изразът „да ти излезе солено“, т.е. да платиш висока цена за нещо. В древни времена солта е била своеобразна  валута. Солницата край Провадия е най-старият праисторически град на Стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Той е дължал благосъстоянието си на новата технология за добив на сол – изваряване на водата от солените извори. Солта е била използвана като универсално платежно средство. Латинската дума salarium „дажба сол“ придобива значението ‘заплата‘ , та и до сега в английски (salary).

В древния свят основно мерило за богатство е добитъкът. В древния Рим от названието на добитъка, pecu, се развива думата pecunia  – „богатство, пари“. Латинската дума продължава да живее в английски като pecuniary – „паричен, имуществен“. А старият английски термин за добитък, feoh, дава начало на понятието fee – „такса, комисиона“.

До късно предмет на търговията са били предимно луксозни и престижни стоки. Търгували са с подправки, благовония, екзотични животни, платове, кожи. Като платежно средство са използвани и тъканите. Функцията на платове като платежно средство е закрепена в глагола платя/плащам, който се използва във всички славянски езици, както и в румънски – a plăti.

Солта, платовете, добитъкът имат ясна потребителска стойност. За разлика от тях, златото и среброто са лукс, а не насъщна потребност. Точно за това те стават символична проява на богатство. На френски argent (сребро) значи и пари, а при нас осребряване е получаване на пари срещу документ.  

Появата на металните пари

Първоначално металните пари са съществували не във форма на монети, а като кюлчета с различна форма. Старогръцките оболи са имали форма на игла: obelos значи ‘острие’ и живее в думата обелиск – „островърха колона“. Разплащанията са се извършвали в драхми. Драхмата произлиза от drássomai  – „държа в шепа“. Една стиска, съдържаща  шест обола, се е  равнявала на една драхма. След персийския поход на Александър Македонски драхмата се разпространява и в Иран, където добива облика dirham. През VII в. дирхемът получава голямо разпространение в Арабския халифат от Бактрия до Испания. Сега е валута в някои арабски страни. От драхмата води началото си и единицата драм. Това е мярка за тегло (3,7-3,9 гр), а също и валута на Армения.

В славянския свят за разплащане са се използвали медальони, носени на шията и наричани гривни (от грива – „врат“). По-късно те се развиват в парични единици: полабски grėiw(n)ě – „грош“, полск. grzywna – „монета, глоба“. В Московското княжество през XIV в. гривната е сребърна монета с тежест един фунт, равностойна на 200 денги.

Също като другите стоки, кюлчетата са били претегляни, за да се установи точното количество метал. Названията на древните теглилки  започват да се използват за обозначаване на парите. Такъв е произходът на латинската libra – „везни; лира“, и на  германския фунт от libra pondo – „тегловна либра“.

В Библията често се споменава сикъл като теглилка за ненасечено в монети злато и сребро. В основата на думата е еврейският глагол šaqal, който означава „тежи, тегне“. В разказа за предателството на Юда сребърници вероятно значи сикли. Сикъл е гръцко произношение на семитската дума šeqel, която се среща още в акадските текстове.

Същият семитски корен се среща и в арабски като s̠aqula, от който през турски навлиза в български думата съклет, със значение „тегло, тежест, тегота“. Префиксално образувание от арабския корен е mis̠qāl – мярка за тегло, равняваща се на един и половина драма. У Найден Геров се среща във формата мъскал със следната илюстрация:

Прошетало лудо младо низ село,
Продавало мъскал сърма невером.
Излегла ми кяфир Яна хубава,
Да ми купит мъскал сърма невером.

Като парична единица мъскалът се използва в Мароко през XVII—XIX век. В съвременния български думата мускал е придобила значение „флакон“ (за розово масло или есенция).

Първите сечени монети

За да се избегне необходимостта металните кюлчета да се претеглят всеки път, те започват да се оформят в стандартни предварително претеглени късове – първите монети. Германският шилинг (готски skilliggs) препраща към корена *skell– „сека“. Технологичният процес е отразен и в по-късни названия: украинският карбованец от карбувати – „насичам“  или в турския мангър от арабски manqūr – „гравиране“.

Когато в Рим се появяват монети, римската натурална икономика няма непосредствена нужда от тях. Причината е по-скоро културна: римляните смятат сеченето на монети за белег на гръцката култура, с която си съперничат. По време на Втората пуническа война се появява първата сребърна монета – денарий. Първоначално той се е равнявал на десет аса, откъдето и името му (dēnī от *decenī, „десетица“). Векове наред той е основна парична единица и името му става нарицателно за пари в романския свят: исп. dinero, порт. dinheiro, ит. denaro.

Търговия и мошеничество

Дълго време на търговията се е гледало като на съмнително занимание. Старогръцкият бог на търговията и богатството Хермес е също и покровител на крадците и мошениците. Култът към римския аналог на Хермес, Меркурий, се разпространява едва след като Рим завързва търговски отношения със съседните народи. Името му е свързано с думата merx – „стока“ и е в основата на глагола mercari – „търгувам“. Но меркантилен и сега не е комплимент.

С развитието на търговията се изостря чувството за равностойност при размяната. Идеята за справедливо компенсиране на стойността или постъпката  се обединява с идеята за въздаянието, възмездието. Понятието цена, праслав. *cěna <*kaina, е свързано със стб. каiати сѧ  – „кая се, изповядвам вината си“ и сръб. каjати – „отмъщавам“.

В староперсийски съществува един корен, par-, със значение „компенсирам, реванширам се“. Той е наследник на същия индоевропейски корен *per– „прекарвам, превозвам [стока]“, от който през латински произлизат английските думи дума price – „цена“  и prize – „награда“. В  новоперсийски думата придобива облика pāre – „възнаграждение, пари“, който през турски  навлиза в български като пара̀.

В тюркските езици понятието teŋ се свързва с идеята за подобие, еднаквост, равномерност. От една страна, то е в основата на думата денк – „вързоп“: товарът на магарето трябва да е разпределен равномерно от двете му страни, за да е в равновесие. Но през идеята за равновесието, баланса (тур. denge)  се развива teŋka – „средноазиатска монета“, откъдето води началото си руският термин деньги – „пари“.

Благодарение на дългото господство и икономическа мощ на Рим, латинската терминология продължава да живее  в средновековна Европа. Монетата solidus става нарицателно име за пари в Италия (i soldi). От същия корен е и saldo – счетоводният баланс. Думата soldato – „платен, на който му се плаща“ стеснява значението си до „солдат“ – наемен воин.

Арабският халифат завоюва много от земите, принадлежали на Рим: Редица монетни дворове попадат в ръцете на арабите и те продължават да секат златни динари. Динарът и до сега е официални валута в редица арабски страни, в Сърбия и в Македония (денар). Римската система от теглилки също се възприема от арабите. Мярката от сто либри centenarium влиза в арабски като qintār, а у нас кантарът става синоним на везни. Унцията, или в гръцко произношение oúnkia, се разпространява в арамейския език на Сирия като uqiyyā и с тази си форма е заета в арабски. В турски придобива облика okka и през османския период оката тежи 400 драма или 1,28 кг.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено