Това е последната статия в “Сторник” от поредицата на Национален политехнически музей (НПТМ) за музейните им колекции. НПТМ е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.”Опълченска” 66 в София.
Ако и вашата институция – музей, архив, библиотека, галерия и т.н., желае да си партнира със “Сторник”, пишете ни на info@stornik.org.
“Днес трудно можем да си представим нашето всекидневие без пишещата машина и още по-трудно можем да изброим всички области, в които се използва”. Това твърдение на Димо Демиров, бивш директор на Националния политехнически музей, направено още през 1987 г., все още звучи актуално. И това е така, защото постиженията и технологиите, открити и съпътстващи развитието на пишещите машини през последните три века са използваеми и днес.
„Пишещата машина остава в историята като механичен уред, с помощта на който човек независимо от възможностите си може да напечата текст с добре четливи букви.“ При това те са винаги еднакви и правилно наредени на определено разстояние. Но, за тази цел, пишещата машина минава през един малко над тривековен период на развитие, усъвършенстване и навлизане в бита на човека. Всичко започва официално през 1714 г. във Великобритания и би трябвало да е завършило в началото на 90-те г. на ХХ в. с масовото навлизане на персоналния компютър. През последните около 130 години, пишещата машина минава през много перипетии, но дава на света изключително много позитиви, включително и една изцяло нова професия – секретарството или по-правилно казано – професията на „офис служителите“, която става много разпространена от началото на ХХ в.
Колекцията пишещи машини на Националния политехнически музей обхваща различни образци от почти цялото многообразие на тази техника от последните около 130 г. Тази колекция е най-богатата и разнообразна в България. Наброява повече от 120 единици и образци от различни видове, произведени в различни държави и през различни години. В колекцията присъстват: някои от първите американски механични пишещи машини „Ремингтън“ и „Йост“ (изработени края на XIX в.), голяма част от широкоразпространените европейски модели от началото до средата на ХХ в., някои източноевропейски модели от времето на Студената война, а също и представители на най-късните електронни пишещи машини (произведени в края на 80-те г. на ХХ в.). Сред различните марки се открояват по-редки модели „Хамънд“, „Роял Бар-Лок“, „Емпайър“, „Канцлеръ“, „Чикаго“, миниатюрната „Бенет“, „Денсмор“ и др.
Във фондовете на Националния политехнически музей се пазят и част от най-значимите образци на пишещи машини българско производство – модели на „Марица“, „Хеброс“, „Бултекст“ и „Булрайт“. От гледна точка на обем, музеят притежава и мини, и макси машини. Открояват се тези с размери под 280 мм, също и специализираните модели, чиито едрогабаритни размери достигат около метър. Музеят разполага с класически механични пишещи машини, с електрически, а също и с модели на последните електронни пишещи устройства. Машините са и преносими, и стационарни. Някои са произведени изцяло от метал, други в комбинация от метал и пластмаса, а трети имат изцяло пластмасов корпус и елементи.
Механична пишеща машина, марка Imperial, модел Model B. Клавиатурата е разположена по дъга от окръжност. Машината е с горно удрящи буквени лостове отпред. Производител: Imperial Typewriter Company LTD, Лестър, Великобритания, 1915 г. Размери: 360 х 270 х 240 мм. Материали: метал, дърво.
Механична пишеща машина, марка A. Gregor & Co., модел the Courier. Машината е с горно удрящи буквени лостове отляво и отдясно. Ребрандиран модел на известната марка американски пишещи машини Oliver typewriters, модели Oliver №2 и №3. Същата пишеща машина може да бъде видяна и под търговските наименования Revilo (Аржентина), Linotype Co. (Канада), Fabrik Stolzenberg Olivers (Германия), Oliver Typewriter Manufacturing Co (Англия). Американската компания става успешна в световен мащаб в началото на ХХ в., точно с моделите Oliver №2 и №3, като известното им рекламно лого оттогава е: „The Standart Visible Writer. Shows every word as you Write it.“ Производител: A. Gregor & Co., Виена, Австрия, 1916 г. Размери: 370 х 420 х 310 мм. Материал: метал.
Механична пишеща машина, марка Carmen, модел Carmen Portable. Машината е подарена на музея от г-жа Юлия Попова. Принадлежала и ползвана от нейния дядо – Кирил Атанасов Попов, един от най-видните български математици, академик на БАН. Закупена е през 1921 г., когато няколко последователни години Кирил Попов е гостуващ лектор в германски университет. Производител: Carmen Werk A.G., Щутгарт, Ваймарска република,1921 г. Размери: 385 х 385 х 255 мм. Материали: метал, дърво.
Механична пишеща машина,портативна, марка AEG, модел The Mignon 3. Пишещата машина е със сменяема печатаща цилиндрична глава и клавиатура – в случая за кирилица и латиница. В създаването на машините AEG Mignon има интересна история, свързана с кражба на патенти, конструктори и технология. Официално, серията АЕG Mignon e изкопирана директно и е направена да бъде алтернативен вариант на американските машини Yu Ess. Машината постига такъв успех, че след 1925 г. се появява и трети аналог, известен под името “the Heady“. Производител: Allgemeinen Elektrizitaets – Gesellschaft (AEG),Берлин, Германия, 1922 г. Размери 300 х 230 х 140 мм. Материали: метал, пластмаса.
Механична пишеща машина, портативна, марка Gundka, модел Geniatus. Има сменяем печатащ блок, състоящ се от полудиск, върху който на гумена основа са нанесени отпечатващите знаци – по 3 в колона. Символен знак се печата посредством преместване и натискане на лоста. Модел Geniatus е типичен пример за следвоенната индустрия във Ваймарската република – евтин за направа и много разпространен. Заради прелиминарните споразумения след Войната, германците имат недостиг на различни материали и започват да произвеждат изделия с алтернативни части. Производител: Gundka Werk GmbH, Бранденбург, Ваймарска република, 1928 г. Размери : 280 х 250 х 160 мм. Материали: метал, пластмаса, дърво, каучук.
“СТОРНИК” РАЗКАЗВА ЗА НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Колекциите на Национален политехнически музей: Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди
Колекциите на Национален политехнически музей: Фототехника
Колекциите на Национален политехнически музей: Шевни машини
Непознатата дворцова колекция на Национален политехнически музей
Колекциите на Национален политехнически музей: Часовници
Колекциите на Национален политехнически музей: Радио и телевизия
Политехническият музей с единствената у нас пълна колекция миньорски лампи
Колекциите на Национален политехнически музей: Битова техника
Колекциите на Национален политехнически музей: Кинотехника
Колекциите на Национален политехнически музей: Транспорт
Колекциите на Национален политехнически музей: Съобщителна техника
Колекциите на Национален политехнически музей: Музикални механизми и инструменти
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?
Фейсбук
Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
