Старобит

Непознатата дворцова колекция на Национален политехнически музей

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Национален политехнически музей в София се включва в инициативата на историческия сайт “Сторник”, който кани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.

Всяка седмица „Сторник“ ще представя любопитен материал за отделна колекция в НПТМ. Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Колекцията от дворцови предмети във фонда на Националния политехнически музей наброява повече от 1212 броя. Както подсказва името, всички тези предмети са били притежание на Царското семейство до конфискуването им от новата власт през 1947 г. През следващите години са предоставени на Киноцентъра, където са ползвани като реквизит и като резултат от това понасят редица негативни последствия – повреди, похабяване и унищожение. В началото на 1970-те тогавашният Комитет за изкуство и култура подема мащабна инициатива, като свиква комисия за спасяването на това наследство. Така през 1973 г. тези предмети са разпределени по различни музеи според тематиката им. За съхраняване в Националния политехнически музей са предадени часовници, полилеи, свещници, вази, съдове, стъклени изделия, картини с техническа тематика, сервизи и много други ценности с техническа насоченост. 

Едва три години след започване на работа по разработването на концепцията за своето развитие, Националният политехнически музей се сдобива с редица експонати с особено висока историческа, техническа, а също и художествена стойност. От особен интерес е групата с подаръци, които са пряко свързани с царското семейство. Най-значими са две изящни кутии, изработени по дизайн на двама от най-големите имена в изкуството на България. На първо място това е художникът-декоратор Харалампи Тачев (подарък за цар Фердинанд), и на  второ – установилият се в България литовски скулптор Борис Шатц (подарък за принц Кирил).

Колекцията съдържа и голям брой сервизи от съдовете за хранене – близо 830 отделни предмета, върху една част от които е изобразен вензелът на цар Фердинанд. Забележителна част от колекцията са и 29-те художествени произведения от различни чуждестранни и български автори, сред които се отличават творбите на Бенчо Обрешков, Константин Щъркелов, Бинка Златарева и др. Интерес представлява и един прецизен модел на предната част на бързоходен пътнически локомотив (произведен в завода Hanomag, Хановер), даден от Дирекцията на железниците и пристанищата като сватбен подарък на цар Борис III и царица Йоанна.

В дворцовата колекция на Националния политехнически музей има все още непоказвани пред публика експонати.

Каминен радиален часовник от обзавеждането на царския дворец в София

Цифрите за часовете и минутите са разположени върху двата пръстена, въртящи се по екватора на глобуса. Този тип часовници са известни като радиални поради прикрепването на пръстените към радиално разположени планки вътре в сферата. Стрелката е статична – пергел, който покровителка на астрономията – музата Урания – държи в едната си ръка. Сюжетът на барелефа върху мраморната база на часовника също е свързан с астрономията и времеизмерването: малките момченца – гениите от антуража на музатаса изобразени заети с дейности, свързани с астрономията. Часовникът е от обзавеждането на царския дворец в София.

Каминен радиален часовник. Часовников механизъм: Dufaud. Бронзова фигура: Colin & Cie Париж, Франция, втора половина на ХIХ в. Размери: 540 х 190 мм, височина – 570 мм. Материали: метал, дърво, черупки на костенурка. Колекция: Национален политехнически музей

Артилерийско сандъче на княз Кирил Преславски

Автор на релефа е Борис Шатц (1867 – 1932 г.). Надписът върху кутията гласи: “На Негово Височество подпоручик княз Кирил Преславски за спомен от зачислението му в Д-ий Артилерийски на негово височество полк. От офицерите на полка.” Шефството на полка е поверено на княз Кирил на 22 септември 1908 г. със заповед № 44, във връзка с обявяването на България за Царство.

Артилерийско сандъче на княз Кирил Преславски. Размери: 375 х 215 х 230 мм. Материали: бронз, текстил. Колекция: Национален политехнически музей

Кутия за цигари на цар Фердинанд

Изработена е по проект на художника Харалампи Тачев в ателието на виенския бижутер Georg Adam Scheid. Оригиналното название на кутията е “сребърно етюи за папироси”.

Изработена е от ковано сребро с ажурни апликации с рубини, сапфири, рисувани цветни емайли. Силно впечатление прави великолепният пейзаж на Пловдив с Гюл бахча, Сахат тепе и Джамбаз тепе в далечината. Подарък е на цар Фердинанд от Безименното акционерно дружество на Съединените тютюневи фабрики (Пловдив-Шумен-Русе-Варна) по повод 25-годишнината от възшествието му на българския престол, 1912 г.

Кутия за цигари на цар Фердинанд. Размери: 245 х 365 х 210 мм. Материали: сребро и фурнир. Колекция: Национален политехнически музей

ОЩЕ ОТ КОЛЕКЦИИТЕ НА ПОЛИТЕХНИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ:

Колекциите на Национален политехнически музей: Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди
Колекциите на Национален политехнически музей: Фототехника
Колекциите на Национален политехнически музей: Шевни машини

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. В залите на музея на ул. “Опълченска” 66 в София са показани над 1000 експоната, свързани с механиката, време-измерването, съобщителната техника, музикалните механизми, фото и кино техниката, космическото приборостроене, пишещи машини, изчислителна техника, компютри и др. НПТМ предлага атрактивни демонстрации от сферата на природните науки.

error: Съдържанието на сайта е защитено