Национален политехнически музей в София се включва в инициативата на историческия сайт “Сторник”, който кани музеите, архивите, библиотеките и галериите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите колекции в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Как да се включите в тази инициатива може да прочетете в статията на Stornik.org тук.

Всяка седмица „Сторник“ ще представя любопитен материал за отделна колекция в НПТМ. Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Колекция „Часовници“ на Националния политехнически музей е една от най-големите в музея. Тя наброява повече от 400 единици. Експонатите в нея оформят три отделни групи, а именно: носими, стайни и кулни часовници.

Носимите часовници (повечето джобни) съставляват значителна част от колекцията. Години наред те са предпочитан подарък за близки хора. Затова, рисунките или релефите върху циферблатите и капаците им са най-разнообразни. Често са съобразени с любимите занимания/хобита и или професия, а също и с характерните предпочитания на човека, на когото биха били подарени. Така, върху циферблатите се появяват многобройни изображения на ловни сцени, локомотиви, дирижабли,  велосипеди или различни спортове.

Повечето от часовниците в колекцията са произвеждани през XIX в. във Великобритания от майстори като Marckwick Markham, Ralph Gout, Georges Prior и др.

Част от съхранените в Националния политехнически музей джобни часовници са били закупувани в Истанбул от представителства на посочените по-горе производители. Това обяснява наличието на оригинални арабски цифри върху циферблатите им, а също обуславя и художествената им украса. Последната изобилства от майсторски изработени плетеници от флорални мотиви, тъй като е съобразена с търсенето на пазара в Османската империя. Такива са и часовниците тип „луковица“, които са били изработвани за нуждите на армията и затова са били снабдени с няколко защитни капака.

В колекцията на Националния политехнически музей голям брой са джобните и кулни часовници, принадлежали на Георги Хаджиниколов – потомствен часовникар, преподавател, фабрикант, а също и колекционер. Той е един от малцината българи, изучавали часовникарство в Швейцария. Завършил е в Женева през 1914 г., а по-късно става главен конструктор и изпълнител в първото българско предприятие за кулни и електрически часовници „Гномон“, основано през 1930 г.

Преди времето на серийното производство, стайните часовници (настолни, каминни, паркетни и пр.) са имали преди всичко репрезентативна стойност. Притежанието им било доказателство и демонстрация на благополучието на дома. По тази причина часовниците впечатляват с разточително пищна украса и скъпи материали за изработка. Часовниците и механизмите им, освен че са изящни в техническо отношение, определено могат да бъдат и обект на естетическа наслада. Конструкцията на някои от тях излиза извън  конвенционалните рамки на циферблат и подвижни стрелки. Пример за такова иновативно за времето си техническо и естетическо решение е часовникът на Dufaud – с радиално движение на два пръстена с цифри (за минутите и часовете) и една статична стрелка.

ОЩЕ ОТ КОЛЕКЦИИТЕ НА ПОЛИТЕХНИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ:

Колекциите на Национален политехнически музей: Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди
Колекциите на Национален политехнически музей: Фототехника
Колекциите на Национален политехнически музей: Шевни машини
Непознатата дворцова колекция на Национален политехнически музей

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.