Музеят в Търговище дарява всеки посетител на 3 март с българското знаме

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Всеки, който посети Регионален исторически музей Търговище в празничния ден 3 март, ще получи малко национално знаме.

От музея канят и на специална изложба за Националния празник 3 март – „Когато се раждаше свободата“. Всеки ще може да я разгледа от 9.30 до 13.00 ч. в Славейковото училище, а входът е свободен.

Изложбата „Когато се раждаше свободата” представя ценности от музейния фонд, свързани с Руско-турската освободителна война (1877-1878) и Освобождението на Търговище. Посетителите ще видят знаковото знаме на Българската земска войска, реликви от някогашното руско военно гробище, образи и отличия на местни опълченци, оръжие. Акцент в музейния разказ са документи и снимки от фонда на Отдел „Държавен архив”- Търговище, принадлежали на майстор Пеньо Атанасов – Бомбето, строил Паметника на свободата на връх Свети Никола в Шипченския проход. Ще може да се види и стилизиран венец от фонда на Национален военноисторически музей София, свързан с тържествата от откриването на паметника. Изложбата ще може да се види в периода 2 – 6 март т.г.

Посетителите на музея ще могат да си закупят книгата „Непокорният”, посветена на поп Сава Катрафилов, съратник и член в щаба на четата на Христо Ботев, учителствал в гр.Търговище. Автор е правнукът на героя – Георги Катрафилов, наш съвременник. Средствата от продажбата на книгата се събират за построяването на паметна плоча на загиналите 22 Ботеви четници, погребани в с. Мраморен, Врачанско. В музея може да се закупи и алманаха „Възкресение в зарево от пожари”, посветен на Освобождението на град Търговище, издание на Регионален исторически музей – Търговище.

В Славейковото училище можете да разгледате и постоянна експозиция „Възрожденска класна стая“ и изложбите „От Виена и Константинопол“ (гостуват Регионален етнографски музей – Пловдив и Регионален исторически музей – Русе); „Началото…”, посветена на 60 години професионално музейно дело в Търговище; „Да рисуваш със светлина!“ (Щрихи към историята на фотографите в Търговище); „Велик е нашият войник“.

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са историите, които често остават встрани от научния и обществения интерес към „голямата“ национална история – това са личните и родовите истории, малко известни факти, личности и места, историите на малки общности (улици, квартали, села и градове). Може да заявите партньорство на info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:



Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците". Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България".

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Сторник
Сторник
Сторник (stornik.org) е исторически и етнографски сайт за спомени. Публикуваме лични, семейни, родови и селищни истории. В рубриката “Староверци” публикуваме спомени за народни обичаи и вярвания от миналото, в “Стародумци” - стари думи, в “Гостилник” - стари рецепти. Всеки може да допринесе с личен спомен, като се присъедини към нашите Фейсбук групи - "Имало едно време в България" за родови и селищни истории, личности, места и събития от миналото и "Задруга на стародумците" - за стари думи, обичаи, песни, предания и др.

Като продължавате да използвате сайта, Вие приемате използването на "бисквитки". Политика за бисквитки