Мартеница. Снимката е илюстративна. Pixabay
Мартеница. Снимката е илюстративна. Pixabay

Старите българи гонели лошотията с мартеница

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

В природата съществувало едно неопределено зло, което се пробуждало през пролетта. Наричало се лошотия, разказва етнографът Христо Вакарелски. Ето и какво било средството срещу тази лошотия според народните вярвания на българите:

Лошотията бягала от червения цвят. Това е и причината той да е основен в мартеницата. На 1 март, който за народа е начален ден за пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги, а на ръцете се връзва червен конец, наричан мартеници – за да избяга лошотията. Тъй като лошотията заплашвала най-вече децата и малките животни в двора (агнета, ярета, телета, кончета), червен конец се връзвал и на шиите и опашките на животните.

Мартеницата се носи от децата, докато пристигнат щъркели или лястовици. Тогава мартеницата се сваля и се слага под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка или друго нещо има при нея под камъка.

Споделеното от етнографа Христо Вакарелски в книгата му “Етнография на България” (София, издателство “Наука и изкуство”, 1977) е един от възможните обичаи, свързани с мартеницата. По-разпространена е практиката мартеницата да представлява усукани бели и червени вълнени конци. При вида на щъркел или цъфнало плодно дръвче, среща се и обичаят мартеницата да бъде закичена на дръвчето.

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.