В природата съществувало едно неопределено зло, което се пробуждало през пролетта. Наричало се лошотия, разказва етнографът Христо Вакарелски. Ето и какво било средството срещу тази лошотия според народните вярвания на българите:
Лошотията бягала от червения цвят. Това е и причината той да е основен в мартеницата. На 1 март, който за народа е начален ден за пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги, а на ръцете се връзва червен конец, наричан мартеници – за да избяга лошотията. Тъй като лошотията заплашвала най-вече децата и малките животни в двора (агнета, ярета, телета, кончета), червен конец се връзвал и на шиите и опашките на животните.
Мартеницата се носи от децата, докато пристигнат щъркели или лястовици. Тогава мартеницата се сваля и се слага под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка или друго нещо има при нея под камъка.
Споделеното от етнографа Христо Вакарелски в книгата му „Етнография на България“ (София, издателство „Наука и изкуство“, 1977) е един от възможните обичаи, свързани с мартеницата. По-разпространена е практиката мартеницата да представлява усукани бели и червени вълнени конци. При вида на щъркел или цъфнало плодно дръвче, среща се и обичаят мартеницата да бъде закичена на дръвчето.
Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
