Стародумци

Защо казваме високосна година?

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Нашият календар се основава на древните римски традиции. Самата дума календар идва от обичая римските жреци тържествено да обявяват  началото на новия месец, наричан Kalendae. По времето на Юстиниан в този празник се влага ново, християнско съдържание, и той се разпростира от Коледа до Богоявление. В славянско произношение думата става колѧда и се възприема като синоним на Рождество Христово.

В древния Рим годината е започвала през март, а февруари е бил последният месец на годината. За да поддържат календара в съответствие със слънчевата година, са удвоявали шестия ден преди мартенските календи. Той съответства на 24 февруари. Затова са казвали, че през този месец има два шести дена – bissextus: bis „два пъти“, sextus „шести“. Този термин се запазва и във Византия, но в новогръцко произношение –  βίσεξτος (висекстос). В старобългарски е заета именно гръцката дума висекстос, но с променено произношение – високосна (година). В руския език е високосный год.

По времето на Юлий Цезар древният римски календар е реформиран под влияние на египетското летоброене. Той получава името юлиански календар, при който годината започва през януари. Същевременно имената на някои месеци пазят спомена от времето, когато годината е започвала през март – September (septem – седем), October (octo – осем), November (novem – девет), December (decem – десет). Месеците квинтилий (пети) и секстилий (шести) са били прекръстени на юли и август, в чест на Юлий Цезар и Октавиан Август.

С приемане на християнството латинските имена на месеците изместват старите славянски: просинец или коложег, сечен, сухи, тревен, червен, сърпен, зарев, руен, листопад, груден, студен. Сега от ония времена са останали само названията Голям Сечко и Малък Сечко, а март е персонифициран като баба Марта.

Така, макар същността да е променена, думите съхраняват спомен за отминали епохи.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено