Нашият календар се основава на древните римски традиции. Самата дума календар идва от обичая римските жреци тържествено да обявяват началото на новия месец, наричан Kalendae. По времето на Юстиниан в този празник се влага ново, християнско съдържание, и той се разпростира от Коледа до Богоявление. В славянско произношение думата става колѧда и се възприема като синоним на Рождество Христово.
В древния Рим годината е започвала през март, а февруари е бил последният месец на годината. За да поддържат календара в съответствие със слънчевата година, са удвоявали шестия ден преди мартенските календи. Той съответства на 24 февруари. Затова са казвали, че през този месец има два шести дена – bissextus: bis „два пъти“, sextus „шести“. Този термин се запазва и във Византия, но в новогръцко произношение – βίσεξτος (висекстос). В старобългарски е заета именно гръцката дума висекстос, но с променено произношение – високосна (година). В руския език е високосный год.
По времето на Юлий Цезар древният римски календар е реформиран под влияние на египетското летоброене. Той получава името юлиански календар, при който годината започва през януари. Същевременно имената на някои месеци пазят спомена от времето, когато годината е започвала през март – September (septem – седем), October (octo – осем), November (novem – девет), December (decem – десет). Месеците квинтилий (пети) и секстилий (шести) са били прекръстени на юли и август, в чест на Юлий Цезар и Октавиан Август.
С приемане на християнството латинските имена на месеците изместват старите славянски: просинец или коложег, сечен, сухи, тревен, червен, сърпен, зарев, руен, листопад, груден, студен. Сега от ония времена са останали само названията Голям Сечко и Малък Сечко, а март е персонифициран като баба Марта.
Така, макар същността да е променена, думите съхраняват спомен за отминали епохи.
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
