Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
1 март, наречен още Първа Марта или Стара Марта, е начало на пролетно-летния период. Природата се съживява, птиците подхващат своите песни, зеленина обкичва всичко наоколо. Идва чаканият слънчев сезон. Настъпва аграрната и скотовъдна нова година. Правят се редица обреди, които целят да умилостивят Баба Марта, та да има благоприятно за посевите време. В Югоизточна България наричат първия ден от този месец Летник, „защото се почва лятото“.
Времето през месец март е много непостоянно, защото според старите българи то се ръководи от настроенията и своенравието на Баба Марта. „Разсърди ли се тя, студ настава, усмихне ли се стопля се земята“. Затова хората са я умилостивявали с ред обредни забрани и действия. Жените не тъкат, защото се боят, че като блъскат с кросното, може гръм да падне. Пак по същата причина не бухат с бухалки и не простират бели дрехи.
Рано призори на 1 март домакините изнасят на двора някоя червена тъкан, „за да се разсмее Баба Марта“ и да има топли, благоприятни дни за посевите. Рано сутрин, още по тъмно или от предния ден се почистват къщите, комините, дворовете.
Палят се и се прескачат огньове, в които да изгори всичко старо и ненужно, да избягат бълхите и влечугите, „да се отмести“ зимата и да даде път на пролетта, да нахлуе „новото слънце“ в дома. Понеже мартенските лъчи са силни и малко опасни, някъде палят огън за предпазване от слънчево обгаряне – „ние да опърлим Марта, а не тя нас да опърли“. В Родопите българите мюсюлмани надприпкват огъня и се тумрят (опушват) с вярването, че по този начин се предпазват от ухапване от змии, бълхи и всякакви други гадинки, които се пробуждат напролет.
Първомартенското почистване и огън не са само практически действия. Те имат по-дълбока символика – да се премахне всичко старо, да изгори ненужното и да се отвори пространство за новото, пролетта да отмести зимата, да бягат змии и гущерите. За целта някъде в Родопите групички от деца обхождат къщите в селото, като люлеят звънци или жените обикалят три пъти около дома отдясно наляво, дрънчейки с тенджери и други метални предмети, изричайки: „Бягайте змии, гущери и поганци, че Баба Марта иде с железния топуз и желязната патерица и където удари син сок пуска!“ Влечугите в случая са олицетворение на злото, което се отпраща надалече с шум и трясък.
Интересен обред от Асеновградско е т. нар. мартуване. Изработват се специални дървени играчки от леска, на които с подръпване на въженце се върти издялано птиче (лястовичка), поставено на пръчица. С тях малките момчета обикалят домовете и мартуват – пеят мартенски песни, а стопаните ги даряват с яйца и бонбони. Подобна практика има и в Благоевградско.
На този ден навсякъде из страната се правят мартеници. Някога те са се изработвали в навечерието на 1 март или рано преди зазоряване на самия празник. Майки и баби пресукват червени и бели конци, които после връзват за здраве на децата и домашните животинки. Момите пък правят това за своите избраници. Допълнително прикачват апотропейни украси от скилидки чесън, сини мъниста, черупки от охлюви и други природни материали. Вярват, че те пазят от злото. Децата носят червено-белите кичила, докато видят щъркел или лястовица, после ги слагат под камък, където родителите са оставили предварително парички за своите деца. В наши дни се връзват най-често на плодни дръвчета или се пускат по течаща река.
