Виното е характерно за традициите на повечето средиземноморски народи. Според легендата Дионис избягал от Месопотамия, защото тамошните жители пиели бира вместо вино.

Лозата и виното са дълбоко вкоренени в българската традиционна култура. В кухнята ни се приготвя винен кебап, сладки мъстеници от шира, със зеленото грозде се подкиселяват гозби. Лозето се споменава в многобройни пословици, а  най-сладките приказки се водят под лозницата. В градинския спор  на растенията „крива лоза винена“  излиза победител, защото няма обред, който може да мине без нея:

Аз ще родя много грозде,
ще оженя много млади юнаци,
ще омъжа много млади девойки,
ще заровя триста стари старци,
ще си кръстя триста луди дечица.

В много от езиците на средиземноморските народи думата за вино звучи сходно: в латински винум, в архаичния гръцки войнос, в езика на хетите виана, арабското уайнун и сродното му еврейско яйин. Това предполага, че виното се е разпространявало заедно с думата, която го описва.

Най-старите археологически доказателства за производство на вино са намерени в Грузия, Армения и Иран.  Персийската легенда разказва как Шах Джамшид  изгонил от харема си една държанка. Отчаяна, тя искала да се самоубие. Видяла в килера една делва с надпис отрова – там имало развалено грозде.  “Развалено”, защото почнало да кипи. Пила от течността – и се развеселила. Отнесла на Шаха откритието си и той толкова го харесал, че заповядал всичкото грозде в Персеполис  да се прави на “мей” – вино. Отворили се и винени къщи – мей-хана.

Персийската дума мей е сродна на „медовина“ и не подхожда за източник на думата вино. Такъв източник се открива в грузинския език. В грузински виното се нарича гвино и е свързано с редица еднокоренни думи – гагвидзеба, „събужда“, гвивили, „прекипява, ферментира“ и др.

В прастари времена виното се разпространява и в Тракия. Из нашите земи е пълно с древни шарапани – издълбани в скалите каменни корита за мачкане на гроздето. Богът на виното, Дионис, е пряко свързан с Тракия. Той бил принуден да бяга и да се крие от ревнивата Хера. Тя поразила с безумие съпрузите, които го отглеждали, и тогава го взели водните нимфи  в Тракия. Според Херодот тракийското племе сатри имали светилище на най­-високата Родопска местност, наречена Ниса, в чест на Дионис.

В древността на Дионис са били посветени редица празници:  малки дионисии, ленеи, антестерии, големи дионисии. В наши дни малко народи имат специални празници на виното. В България, напротив, лозарските празници са многобройни.  На Кършовден (св. Константин и Елена) се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата. След Преображение или Голяма Богородица се освещава първото грозде, а гроздоберът започва след Кръстовден.

У понеделник бе Кръстовден,
виноберма доде.
Виноберма се захвана,
лозята обраха.

Най-големият лозарски празник е Трифоновден. У другите балкански народи св. Трифон е покровител на плодородието и предпазва посевите от вредители. Само у нас той е свързан предимно с лозарството, откъдето и прозвището му Трифон Пияница.

Изследователите виждат в св. Трифон християнски приемник на Дионис. По време на антистериите, предпролетните дионисови празници, статуя на Дионис се вози от морето до града и се отваря  новото вино. У нас на Трифоновден сред най-добрите лозари се избира цар на лозята. Увенчават главата му с трифонски венец от лозови пръчки и на двуколка или на ръце го носят до селото. Шумното шествие спира пред всеки дом, където стопанинът черпи с вино. Накрая празненството завършва в дома на новоизбрания цар.

Според народната легенда заради присмеха си на св. Богородица, св. Трифон си отрязал с косер носа, затова едно от имената му е Трифон Чипия. Тази легенда се смята за  отглас на мита за тракийския цар Ликург, който изгонил от страната си Дионис. Разгневеният бог изпратил на Ликург безумие и в момент на умопомрачение , мислейки, че зарязва лоза, той убил своя син.

В редица европейски страни християнската църква се е погрижила да изкорени повечето остатъци от езичеството. У нас църквата, лишена от държавна подкрепа след загубата на суверенитета ни, не е имала сили за това. Като резултат древната митология в една или друга форма се запазва по-дълго. Етнографите откриват у нас три-четири пъти повече митологични мотиви, отколкото в католическите страни.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.