Вечерта на 24 вечерта преди Рождество Христово се нарича Бъдни вечер. Рождество Христово на 25 декември се нарича Коледа. Тези стари имена са запазени и до днес, заедно с обичая коледуване, извършват от мъже и момчета, наречени коледари. Но в миналото нашите баби и дядовци са използвали много повече стари думи, за да опишат обредите на Бъдни вечер и Коледа.
Сред старите имена на Бъдни вечер са Мали Божич, Кадена вечер, Малка Коледа. Трапезата е само от постни ястия – пълнени с ориз или болгур чушки и сърми, варено живо, ошав, баница, грозде, тиква и др. Ястията се слагат върху слама, постлана на пода, а в сламата се слагат палешник или черясло – железни части от ралото, дървено земеделско оръдие на труда за оране на земята. Какви още стари думи откриваме в обредността на българите от едно време, прочетете сега в рубриката „Стародумци“ на сайта „Сторник“:
Бо̀говица
обреден хляб или кравай, който се меси специално за Бъдни вечер. Украсява се с символични фигури като орач на нива, кошара с овце, двор с животни, бъчва с вино, лозе и др.
Бъ̀дник
дебело дърво или пън, което се слага на огъня да гори през цялата нощ на Бъдни вечер.
Божича̀р
Едно от наименованията, с които се наричат коледарите. Използва се и коледник – както за член от коледарската дружина, така и за обредния хляб на Бъдни вечер. Божичар идва от едно от старите имена за празника Коледа – Божич.
Божѝч
Едно от старите имена на Коледа, Рождество Христово. Използва се и Божик. Произходът на думата е от Бог. Божич, Мали Бог или Млада Бога се нарича новороденият Исус.
Дружина
Коледарите обикалят селото на дружини или чети, пеят коледарски песни и благославят за плодородие и здраве.
Станенѝк
Водачът на коледарската чета, най-опитният от коледарите, който знае най-добре коледарските песни и благослови.
Изображение: Коледари изпълняват обичая Коледуване в музея на открито „Етър“ в Габрово. Източник: ЕМО Етър
