„Кольо ако нямаш в къщи, кол ще забиеш на двора и като минеш край него, добър ден, Колчо, ще му викаш“. Често слушахме тази реплика от бай Кольо Коев, един от малкото майстори, останали верни на „Етър“-а от първата му копка почти до края на живота си.
Роден през 1907 година в село Варчовци в семейство на стругари, дядо му – известен с отличното качество на изработваните паралии, вагани, кросна, стига до Анадола. Баща му продължава занаята. Кольо не седнал с куките за струговане, но наследил от тях любовта към дървото, което станало негова съдба за цял живот.
През 1963 година Кольо Коев започва работа по изграждане на музея в редиците на отбраните дюлгери и каменоделци. Първите обекти са пуснати в движение с личното му участие – опалва коруби, прави долапи, переи, монтира съоръжения. Всички колони, врати, миндерлъци и резби по тях, дървени обшивки, парапети, минават през неговите здрави, точни и сигурни ръце. Бай Кольо ремонтира съоръжения, сгради, покриви, огради, места за отмора.
Често го срещахме с метър и тесла, с молив зад ухото. Остроумен, с чувство за хумор, понякога пиперлия в изразите си, работлив – каквото не е започнал, това не е завършил както трябва. За такъв като него народът казва – „Кьошелия камък, навсякъде приляга”.
Текстът е публикуван във Facebook страницата на Етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово.
Как да публикувате стара дума или история?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.
