Истории

Иван Изворов – етърският майстор кожухар

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Иван Изворов е роден през 1914 година в село Дебел дял, едно от 5-те деца на семейството. Като всички свои връстници, още от детските си години помага в къщи – с преметната торбичка през рамо, с тояжка в ръка и кучето за другар от зори до залез слънце нисичкото момче кръстосва дебелдялските мери с овцете и козите. Когато стадата пладнуват малките пастирчета разнообразяват детското ежедневие с игра на „чилик“, „на поце“, „на свиня“. Далновидният баща решава, че е най-добре момчето да се изучи на занаят.

В една студена февруарска сутрин на 1929 година осъмват в Габрово пред къщата на Христо Якимов – кожухар. Пазарлъкът е направен – момчето ще учи занаят една година без пари, а бащата ще донесе 200 кг жито, за да се храни синът му в къщата на стопанина.

През 1940 година Иван Изворов е майстор със самостоятелна работилница на ул. „Орловска” в Габрово. Една кожухарска и една шевна машина, едно корито за аргасване, една коса за стъргане и две здрави мъжки ръце работят от 4:00 сутринта до 22:00 часа вечерта. Резултатът са стотици кожуси, голаци, различни видове калпаци.

През 1972 година в една от най-красивите и кокетни къщи в чаршията – Батошевската, е оборудвана кожухарска работилница. В нея започна работа бай Иван Изворов. Бяхме свикнали да виждаме всяка сутрин набитата му фигура сред нас, неговата бавна, но твърда походка. Той не беше от хората, които вдигат шум около себе си.

Работилницата беше винаги чиста, приветлива, а той спокойно и сърдечно посрещаше всеки и за работа, и за услуга, и за приказка. А за натрапчивата миризма в работилницата отговорът му беше „Работата с кожите ми доставя удоволствие, а миризмата им ми е приятна“. Всеотдаен в занаята, той предаде всички тънкости на няколко човека, между които Иван Ковачев, чиято дъщеря повече от 10 години работи самостоятелно в кожухарската работилница в музей „Етър“.

Текстът е публикуван във Facebook страницата на Етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово.

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
error: Съдържанието на сайта е защитено