Истории

Боят, който понесох по пътя към възмъжаването

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Бях добър (но не и отличен) по успех и примерен по поведение ученик. Спомням си във втори клас говорехме в час с моя съученик Анатоли. Тотева ме наказа да стоя прав в коридора, пред вратата на учебната стая. В това време дойде баща ми да вземе ключа от квартирата, защото вместо да го мушна под изтривалката, бях го сложил в джоба си. Като ме видя да стоя наказан сам в коридора ми отпра два дюстабански шамара, взе ключа и си замина без да поиска някакви обяснения. Изглежда шамарите са се чули и в класната стая, защото Тотева веднага излезе, гледайки ме виновно. Започна да ме гали по главата и да нарежда, че тя била виновна, защото видяла през прозореца, че баща ми идва и трябвало веднага да ме вкара в стаята, за да не ме вижда наказан.

Как да е, преглътнах ги тези шамари, те бяха нищо пред общия побой, който съм понесъл по пътя към възмъжаването. В интерес на истината съм бит с всякакви подръчни средства: дилаф, ръжен, кърг, точилка, хурка, кобилица, дървена вила, търмък, сап, лизгар и пр.  Сега като пиша това с усмивка си спомням написаното в правилника на Габровското училище от 1848 г., че на учение се приемат деца, отраснали и носещи на бой!

Текстът е част от автобиографичната книга на Христо Темелски „Първата четвърт. Из спомените ми“, изд. София, Ариадна 93, 2008. Изображение: Христо Темелски като дете в Севлиево, личен архив

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Доц. д-р Христо Темелски е роден на 20 юли 1948 г. в гр. Севлиево. Завършва гимназия в родния си град, а след това – история в СУ „Св. Кл. Охридски“. Още като студент се ориентира към църковното ни минало. Първата му научна публикация излиза през 1975 г. През 1982 г. защитава докторат за великотърновските манастири през Възраждането. От 1 януари 1985 г. постъпва на работа като специалист, а няколко месеца по-късно като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия (ЦИАИ). От пролетта на 1995 г. е преназначен за титулярен директор на  Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Чел е лекции по Българска църковна история в Православния факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и във филиала "Любен Каравелов" в гр. Кърджали на ПУ "Преподобни Паисий Хилендарски". Автор и съставител на над 35 книги, над 650 статии и студии в областта на българската църковна история.

error: Съдържанието на сайта е защитено