Бях добър (но не и отличен) по успех и примерен по поведение ученик. Спомням си във втори клас говорехме в час с моя съученик Анатоли. Тотева ме наказа да стоя прав в коридора, пред вратата на учебната стая. В това време дойде баща ми да вземе ключа от квартирата, защото вместо да го мушна под изтривалката, бях го сложил в джоба си. Като ме видя да стоя наказан сам в коридора ми отпра два дюстабански шамара, взе ключа и си замина без да поиска някакви обяснения. Изглежда шамарите са се чули и в класната стая, защото Тотева веднага излезе, гледайки ме виновно. Започна да ме гали по главата и да нарежда, че тя била виновна, защото видяла през прозореца, че баща ми идва и трябвало веднага да ме вкара в стаята, за да не ме вижда наказан.
Как да е, преглътнах ги тези шамари, те бяха нищо пред общия побой, който съм понесъл по пътя към възмъжаването. В интерес на истината съм бит с всякакви подръчни средства: дилаф, ръжен, кърг, точилка, хурка, кобилица, дървена вила, търмък, сап, лизгар и пр. Сега като пиша това с усмивка си спомням написаното в правилника на Габровското училище от 1848 г., че на учение се приемат деца, отраснали и носещи на бой!
Текстът е част от автобиографичната книга на Христо Темелски „Първата четвърт. Из спомените ми“, изд. София, Ариадна 93, 2008. Изображение: Христо Темелски като дете в Севлиево, личен архив
ОЩЕ ИСТОРИИ ОТ ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ:
1957 г. До училище 5-6 км пеша и в преспи сняг до колене
Селски обяд: с дървени лъжици и фъркулици от общата паница
1957 г. До училище 5-6 км пеша и в преспи сняг до колене
На Йордановден в Севлиево: Сечаха леда с брадви, за да се покаже водата на Росица
