Българска академия на науките излезе с позиция, че официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. Този научен факт ще бъде акцентиран с поредица от събития, които да получат широка обществена и медийна разгласа не само у нас, но и в чужбина, сочат от БАН. Българските академици реагираха на “Харта за македонския език”, приета от Македонската академия на науките и изкуствата от 3 декември тази година, според която македонският е отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия. Със становища по темата излизат Институт за български език, Кирило-методиевски научен център, Институт за исторически изследвания и акад. Иван Радев.

Публикуваме съобщението с позицията от сайта на БАН, без съкращения и без редакция.

Съобщение на Ръководството на Българската академия на науките

На 03.12.2019 г. Събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) е приело „Харта за македонския език“. В нея са конструирани исторически и езикови аргументи в защита на официалния книжовен език на Република Северна Македония като отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като “македонски”. Документът предизвиква много сериозни научни възражения. Затова той беше обсъден в Ръководството на Българската академия на науките, след което бяха поискани и представени становища от три института на Академията – Института за български език, Кирило-методиевския научен център и Института за исторически изследвания. Постъпилите становища бяха подкрепени и от индивидуални позиции на членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). 

На свое заседание на 11.12.2019 г. Събранието на академиците и член-кореспондентите обсъди Хартата на МАНИ и постъпилите становища от институтите на БАН. Изказванията на членовете на Събранието бяха еднопосочни и категорични в защита на научните истини и факти относно произхода, историята  и характера на официалния език в Република Северна Македония, които в цитираната Харта са представени некоректно и с подмяна на научната терминология. БАН и САЧК считат изразената в обсъждания документ позиция на Събранието на Македонската академия за невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни. В този смисъл и позицията на БАН остава единодушна и непроменена – официалният език в РСМ е писмено-регионална норма на българския език. САЧК ще акцентира върху този научен факт с поредица от събития, които да получат широка обществена и медийна разгласа не само у нас, но и в чужбина. Фактите изискват специално внимание, поради което за становището на БАН ще бъдат официално уведомени както Народното събрание на Р България, така и висшите държавни институции.

Становище на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на БАН във връзка с „Повелба за македонскиот jазик“ на МАНУ от 03.12.2019 г.

Официалният език на Република Северна Македония представлява писмено-регионална норма на българския език, заявяват от Института за български език на БАН. Ето какво още се казва в становището на ИБЕ:

Континуитетът на българския език се простира и извън държавните граници: 1. В Румъния – Северна Добруджа; 2. В Сърбия – Поморавието и Западните покрайнини; 3. Във Вардарска Македония; 4. В Гърция – Егейска Македония и Западна Тракия; 5. В Турция – Източна (Одринска) Тракия; 6. В Албания – Корчанско, Голо Бърдо, Мала Преспа, част от Гора; 6. В Косово – част от Гора, Призренско (Жупа) и др.

Особеностите на македонските диалекти се откриват и в западни, и в източни български говори, които нямат нищо общо с географската област Македония.

Българският характер на Кирило-Методиевия език бе доказан по научен път още през 19. век при зараждането на славянското езикознание. Няма чуждестранен учен, който да използва термин „старомакедонски“ вместо старобългарски.

Решението за създаване на книжовната норма в Социалистическа република Македония е взето на определена дата (2 август 1944 г.), на определено място (в манастира „Св. Прохор Пчински) с политически декрет.

Пълния текст на становището на ИБЕ на БАН може да прочетете тук.

Становище на Кирило-Методиевския научен център по повод приетата на 3 декември 2019 г. от събранието на МАНУ „ПОВЕЛБА ЗА МАКЕДОНСКИОТ JАЗИК“

Приетата на 03.12.2019 г. от събранието на МАНУ „Повелба за македонскиот jазик“ е поредният опит да бъде заличена връзката на съвременния официален език на Република Северна Македония с българските му корени и произход чрез манипулиране на историческите факти и прикриване на истината. Проблемът с “македонския език” възниква през 60 – 70-те години на XIX в. в контекста на сръбската пропаганда, посочват в становището си от Кирило-Методиевския научен център.

Опитът с понятия от XX и XXI в. да се обясняват реалности назад във времето до IX в., подмяната и манипулирането на историческите факти, откровените лъжи за личности, доказали своето българско самосъзнание с целия си живот, не могат да променят истината – съвременният официален език на Република Северна Македония е плод на политически причини, а не на лингвистичен развой и представлява регионална българска книжовна норма, създадена на базата на български диалекти от Македония и кодифицирана с правителствено решение през май 1945 г.

Пълния текст на Становище на Кирило-Методиевския научен център може да прочетете тук.

Становище на Института за исторически изследвания – БАН по повод приетата на 3 декември 2019 г. от събранието на МАНУ

Напълно погрешно е да се говори за македонски диалект, защото в географската област Македония съществуват множество диалекти. Тези диалекти се отнасят както към западните, така и към източните български говори и образуват с тях непрекъснат диалектен континуум, споделят общи особености и имат общо историческо развитие от Средновековието до наши дни – споделят в становище от Института за исторически изследвания на БАН. Тъкмо затова книжовниците и дейците на Българското възраждане в Македония наричат езика си „простейши (т.е. народен, разбираем) език български” – като Йоаким Кърчовски, „препростейши и некнижни език български от Долна Мизия” – като Кирил Пейчинович. Не друг език, а точно българският език на македонско „наречие, по-вразумително за македонските българи” – като Кузман Шапкарев.

Пълния текст на Становище на Института за исторически изследвания – БАН може да прочетете тук.

В отделно становище акад. Иван Радев посочва заглавията на трудове на възрожденски книжовници, чиито имена се използват от Македонската академия на науките и изкуствата като доказателство за континуитета на македонския език:

Кузман Шапкарев: „Болгарский буквар…на наречие по-вразумително на македонските българи“/1866/; „Кратко землеописание за малечките деца на наречие по-вразумително за македонските българи“/1868/; „Охридските девически български и гръцки училища“/в. Право, 1871/; сб. „Възраждане на българщината в Македония“/1986/.

Григор Пърличев: „Жалостна песна за блъгарски народ в Охрид и Струга и за секой блгарин“, 1-ва публ. в сп. „Читалище“/1872/; 2-ра публикация /Белград, 1875/.

Димитър и Константин Миладинови: „Български народни песни, собрани от братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина“/Загреб,1861/; К. Миладинов, „Грък и българин“/стих. В сп. Бълг книжици, 1958/.

Райко Жинзифов:„Писмо едного из учащих ся в Москва болгарк редактору“/стих.1861/; „Нова българска гусла/Братски труд,1862/; „Новобългарска сбирка“/1863/; „Питала е България?“/стихотв.,1863/; „Фанариоти и волнения в Болгария“/статия, в. Ден, 1864/; „Едно слово за фанариотите в България“/статия, в. Ден, 1864/; „Българите и техните съседи“/статия, 1867/; „До българската майка“/стихотв., под линия „До майка ми“, в. Дунавска зора, 1868/; „Черковни събори в България“/статия, 1868/; „Кървава кошуля.Приказка из съвременния български живот“/Браила, 1870, 28 с./; „Народни български песни“/Пер.сп., 1870/, „Болгарская литература и болгарские поеты“/ очерк, сб. Поеэия славян, 1871/.

Пълния текст на становището на акад. Иван Радев може да прочетете тук.

Изображение: “България, Тракия и Македония”. Литография от Николай Павлович

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.