Истории Последни

След спасение от чумна епидемия севлиевци възобновили Батошевския манастир

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Масови и смъртоносни епидемии е имало доста често в Севлиево в миналото. Населението се е борело с тях с най-примитивни средства. Едно от тях било отиването на чист въздух по склоновете на Балкана. Палели са огън от сливови дърва, защото пушекът им пропъждал чумата. Предлагам две документални сведения за това.

В запазената кондика (или Парусия) на Батошевския мъжки манастир „Успение Богородично“, която е заведена и подвързана в началото на януари 1837 г. от севлиевския учител и книжовник Никола Иванов Гайдаржиолу, има интересна записка за голяма чумна епидемия: „…В лето пък 1831, по пущение Божие заради греховете наши, бе тлетворен (смъртоносен) вятър по всичката вселена, умъртвяващ човеците на часа или на минутата, (те) внезапно падаха и умираха. Тогава заради това разнесоха се гражданите от Севлиево по селата, и някои честни човеци дойдоха в село Батошево на мястото което описахме (става дума за развалините на средновековния Батошевски манастир), и искаха да ходят да гледат разсипаната обител от старите времена. И намериха това място и разпалиха се духовете им за това място стоящо в запустение, и казваха: „Ако благоволи Бог да се върнем със здраве, то ще да имаме грижа, за да обновим това място“. И така Бог живи и здрави ги върна под закрилничеството на Пресветата своя майка. И никой от зло не пострада и не забравиха своя обет, но с голяма ревност възревнаха (и обновиха манастира)!“

В една Ирмология (църковна богослужебна книга) някой свещеник е записал следната приписка (летописна бележка): „ 1837, известно да бъде как беше мор, сиреч чума, на месец априлиа. Разбягахме се по колибите и пак се възвърнахме“.

Батошевски мъжки манастир „Успение Богородично“. Фотограф: Жоро Хаджиев

Бележка на редакцията: Батошевският мъжки манастир “Успение Богородично” се намира на левия бряг на река Росица в Севлиевския Балкан. На 8 км на североизток от него по асфалтов път се намира село Батошево, а град Севлиево е на 25 км северно. Манастирът е основан по времето на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх и е функционирал като ставропигиален манастир – бил е освободен от данъци и пряко подчинение на патриарха. По време на османското владичество манастирът запустял. През 1831 г. избухнала голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. Те дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария Батошевски манастир. През 1836 г. с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Кратка история на манастира може да се прочете в сайта pravoslavieto.com и в сайта на Информационен туристически център Севлиево. В статията са използвани съвременни снимки на Батошевския мъжки манастир от фотографа Жоро Хаджиев.

Батошевски мъжки манастир „Успение Богородично“. Фотограф: Жоро Хаджиев

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Думата вирус – от „сок“ през „вишня“ до „отрова“
Карантина, или 40-те дни изолация в средновековна Венеция

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Доц. д-р Христо Темелски е роден на 20 юли 1948 г. в гр. Севлиево. Завършва гимназия в родния си град, а след това – история в СУ „Св. Кл. Охридски“. Още като студент се ориентира към църковното ни минало. Първата му научна публикация излиза през 1975 г. През 1982 г. защитава докторат за великотърновските манастири през Възраждането. От 1 януари 1985 г. постъпва на работа като специалист, а няколко месеца по-късно като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия (ЦИАИ). От пролетта на 1995 г. е преназначен за титулярен директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Чел е лекции по Българска църковна история в Православния факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и във филиала "Любен Каравелов" в гр. Кърджали на ПУ "Преподобни Паисий Хилендарски". Автор и съставител на над 35 книги, над 650 статии и студии в областта на българската църковна история.

error: Съдържанието на сайта е защитено