Масови и смъртоносни епидемии е имало доста често в Севлиево в миналото. Населението се е борело с тях с най-примитивни средства. Едно от тях било отиването на чист въздух по склоновете на Балкана. Палели са огън от сливови дърва, защото пушекът им пропъждал чумата. Предлагам две документални сведения за това.
В запазената кондика (или Парусия) на Батошевския мъжки манастир „Успение Богородично“, която е заведена и подвързана в началото на януари 1837 г. от севлиевския учител и книжовник Никола Иванов Гайдаржиолу, има интересна записка за голяма чумна епидемия: „…В лето пък 1831, по пущение Божие заради греховете наши, бе тлетворен (смъртоносен) вятър по всичката вселена, умъртвяващ човеците на часа или на минутата, (те) внезапно падаха и умираха. Тогава заради това разнесоха се гражданите от Севлиево по селата, и някои честни човеци дойдоха в село Батошево на мястото което описахме (става дума за развалините на средновековния Батошевски манастир), и искаха да ходят да гледат разсипаната обител от старите времена. И намериха това място и разпалиха се духовете им за това място стоящо в запустение, и казваха: „Ако благоволи Бог да се върнем със здраве, то ще да имаме грижа, за да обновим това място“. И така Бог живи и здрави ги върна под закрилничеството на Пресветата своя майка. И никой от зло не пострада и не забравиха своя обет, но с голяма ревност възревнаха (и обновиха манастира)!“
В една Ирмология (църковна богослужебна книга) някой свещеник е записал следната приписка (летописна бележка): „ 1837, известно да бъде как беше мор, сиреч чума, на месец априлиа. Разбягахме се по колибите и пак се възвърнахме“.
Бележка на редакцията: Батошевският мъжки манастир “Успение Богородично” се намира на левия бряг на река Росица в Севлиевския Балкан. На 8 км на североизток от него по асфалтов път се намира село Батошево, а град Севлиево е на 25 км северно. Манастирът е основан по времето на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх и е функционирал като ставропигиален манастир – бил е освободен от данъци и пряко подчинение на патриарха. По време на османското владичество манастирът запустял. През 1831 г. избухнала голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. Те дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария Батошевски манастир. През 1836 г. с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Кратка история на манастира може да се прочете в сайта pravoslavieto.com и в сайта на Информационен туристически център Севлиево. В статията са използвани съвременни снимки на Батошевския мъжки манастир от фотографа Жоро Хаджиев.
