Мостът на Колю Фичето над река Росица в Севлиево. Снимка: архив на Христо Темелски
Мостът на Колю Фичето над река Росица в Севлиево. Снимка: архив на Христо Темелски

На Йордановден в Севлиево: Сечаха леда с брадви, за да се покаже водата на Росица

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Ето един Богоявленски спомен от преди 61 години. През 1959 г. Богоявление (Йордановден) се празнуваше на 19 януари, денят беше понеделник. Бях ученик в 4 клас на Абаджийското училище в Севлиево, което се намираше в непосредствена близост на река Росица и прочутия мост на майстор Колю Фичето. С още двама съученици през голямото междучасие отидохме при моста да гледаме как ще хвърлят кръста. Беше истински „кучи студ“. Реката беше замръзнала. В западния край на моста, до боровата горичка, имаше голям вир, дълбок над 2 метра. На брега имаше две големи върби, наклонени към вира. Ледът беше толкова дебел, че двама мъже го сечаха с брадви и разбиваха с каменарски чук, за да се покаже водата. Когато свещеникът метна кръста в ледената вода, се хвърлиха 5-6 души, за да го извадят. Сред тях бяха и старите севлиевски „знаменитости“ – Данчо Мезето, Левски и Тодор Гвардееца. Стана боричкане във вира и на Данчо Мезето паднаха долните гащи, защото им беше слаб ластика. Наложи се да излиза по гол задник, освиркван от хлапетиите. Кръстът беше уловен от Тодор Гвардееца. Тогава парични награди не се даваха, но героят, хванал кръста, ходеше като клисар с попа да ръсят по къщите. Той носеше калайдисано бакърено котле със светена вода и стопаните пуснаха в него стотинки. След свършване на ръсенето попът даваше от тези пари на импровизирания си „клисар“.

ОЩЕ ИСТОРИИ ОТ ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ:
1957 г. До училище 5-6 км пеша и в преспи сняг до колене
Селски обяд: с дървени лъжици и фъркулици от общата паница
Боят, който понесох по пътя към възмъжаването

(На снимката: Мостът на река Росица; в левия му край, но от другата страна, се намираше въпросния вир.)

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.